Архив

Monthly Archives: октомври 2013

Пиеш, пушиш, радваш се на живота си. 
Какво ще стане, ако спреш?
Ще се радваш на друг живот ли?
Уат да фак?

Чудя се в кой точно момент започнах да философствам с чук в ръка?

Тя е стара игра с нови лица.
Няма да си първият, който я печели,
нито пък първият, който я губи.
Няма и да си последният.
Ще си просто поредният нейн играч.

Слънцето грее по равно за всички ни. Някои от нас му се радват повече, отколкото трябва. Затова някои от нас стават гении. Защото сме слънчогледи.

Дни и нощи те чаках, молех се да те срещна,
но когато те видях, светът като че ли пропадна.

„Бах мааму!“ -възклинах аз веднага, щом те видях.
И наистина: и сега да те видя, пак ще реча „Бах мааму!“

Ти си пропаднала жена!

Онова, което самотата възпитава у човека не би могло да се сравни с никоя наука и с никой университет. То е в някакво подобие с морала у дивите зверове.

 

Дъжд вали, вятър вее,
казано накратко –
вали и вее.
Повечето думи са контекстуални.
И предразполагат към елипси.

Кой е тук?

И кой го няма?

Кой решава дали някой е тук?

Моя ли е тази жена,
или е твоя тя?
Притежавам ли я аз така,
както би я притежавал ти?
Моя ли е, наша ли е?
Може ли да е на някой тя?

Този свят ще изчезне. След него нищо няма да бъде, нищо няма да е.
Усмивката ти ще топли други шепи и други длани тебе ще милват.
Мен няма да ме има, а ти ще пребъдеш във вечността.