Архив

Monthly Archives: ноември 2013

30 000 убити без съд и присъда от народният съд на комунистическия режим .

16 000 с висше образование, 14 000 със средно , и още много безследно изчезнали .

Мутрата на сниката по-долу – професор Токушев – намира тези убийства за напълно нормалниоснователни и ги оправдава, колегите му казват, че гордоста му е, че той има най-много пледуарии за смъртни присъди в България. Издава книга, монография за възхвала на комунизма и делата им, където черно на бяло подкрепя убийствата на народния съд на комунистическия режим .

ТОЗИ СЪЩИЯ ЧОВЕК СЕГА Е ШЕФ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РБ !

Profesor-Tokushev-e-cherven-bokluk

Малко преди О. да стане премиер гледах по ТВ Митьо Пищова. Чудех се що за аудитория трябва да има една ТВ, че да покани Пищова. След това О. стана премиер. Чудех се що за народ трябва да е, че О. да му е премиер.
После се сетих, че зрителите на посочения Пищов и избирателите на посочения О. са едно и също! Едно и също! Вие заслужавате О. за млад меринджей. Ние не! Майната ви! Ебете си майката!

Емотикон е дума, дошла у нас от английското „emoticon“, което, от своя страна идва от латинското еmotional (емоционален) и гръцката icon (икона).
Представлява знак, изразяващ определена човешка емоция, мимика или действие.
Често срещани емотикони са следните:

:) – означава усмивка, усмихване, щастие или радост. Би следвало да се тълкува като „Усмихвам се“.
:( – изразява чувства от сорта на неудовлетворение, недоволство, нещастие или загриженост. Би трябвало да се тълкува като „Тъжен съм“.
– изплезване. („Плезя ти се“)
:? – означва учудване, чудене. Би трябвао да се разбира като молба за разяснение или пояснение.
– също означава учудване, но в смисъл на „Изненадан съм“.
:* – целувка, целуване. „Изпращам ти целувка/целувки“, „Целувам те“.

Емотиконите не се ограничават само до емоциите и само до изразяване на лицето. Понякога те показват и човешки действия и процеси. Например:

OGC – емотикон, показващ мастурбиращ мъж.
_|_ – емотикон, показващ ерекция.

Но да оставим тези неща на страна. Емотиконите са интересни с нещо друго.
Емоциите, мимиките, жестовете, действията и т.н., осъществяващи се по време на общуването са невербални средства за общуване.
Тези емоции, мимики, жестове и действия се проявяват в писмения език именно чрез емотиконите.
Когато в даден текст срещнем „:)“, това означава, че авторът ни се усмихва, т.е. това е начин той да ни каже „усмихвам се“ в писмения текст. В устното общуване той просто ще ни се усмихне.
Появата на емотиконите в текстовете, т.е. появата на знаци за емоции, мимики, жестове и т.н. в писмените текстове показва няколко важни неща. На първо място, това доказва универсалността на мимиките и емоциите във всички езици и във всички социални групи. Когато се усмихнете на китаец, французойка или швейцарец , усмивката ви ще бъде разбрана като усмивка, не като нещо друго. В този смисъл тя е средство за предаване на информация, тя е самата информация.
На второ място, появата на емотикони в текста показва загубата на способността на езика да изрази емоция, чувство или жест чрез думи и изобщо чрез езикови средства. Ако езиците по света можеха да изразяват усмивка, то надали щеше да се налага изобщо използването на „:)“.
Изразите „гневен съм“, „тъжен съм“, „целувам те“ или пък „влюбен съм“ са изгубили значението си за езиковото съзнание на човечеството, превърнали са се в кухи фрази и шаблони. Вместо тях днес имаме „:@„, „;(„, „:*“ и т.н.

Някогашното „Ха-ха-ха“, като заместител на „Смея се“ днес също е заменено – с „:D

Примери колкото щеш!

П.С.: :)

Наскоро в разнообразното ми ежедневие някой каза нещо, което, така да се каже, ме накара да се замисля доста задълбочено. Това бе следното изречение:

„Ние сме се родили, не за да учим или работим, а за да създадем семейства и да родим деца.“

Това изречение изглежда колкото дълбоко философско, толкова и като връх на плиткоумната мисъл. По-интересното е, че е казано от жена, от момиче на моята възраст – 22, 23-годишна. И тъй като изречението бе казано на мен, тоест не е част от разговор между жени, моля да не се стига до извода, че то доказва факта, че функцията на жените е продължаване на поколението.
Казах, че съждението е дълбоко философско, защото по един или друг начин дава отговор на въпроса „Какъв е смисълът на живота?“
Съждението е връх на плиткоумието, защото е с внушаваща конкретност и точност, но в същността си е непълно, неизчерпателно, което, на практика, го прави грешно. В съждението се внушава идеята, че създаването на семейства и раждането на деца е цел единствена и иманентна за всеки един от нас и на всяка цена. Съждението се изчерпва до създаването на семейства и раждането на деца (тук е неговата конкретност и точност), но съждението не казва нищо за това – какво трябва да се случи след като се създадат семействата и се родят децата (тук е неговата непълност и неизчерпателност, фактически – неговата грешност).
Ако целта на човешкия живот са семействата и децата, то, логично е, човешкият живот да завърши тогава, когато изпълни целта си. Тоест би трябвало мъжете да умират след първия полов акт, а жените – след първото раждане. В природата има такива случаи, един за които се сещам е за богомолката: женската убива мъжкия след половото снушение помежду им.
В този смисъл целта на човешкия живот (смисълът) не се изчерпва до семействата и децата, вече казах какво ще се случи в противен случай. След като се създадат семействата и след като се родят децата, следват грижите за тези деца, тяхното възпитаване и т.н. Точно затова човекът е станал „социално животно“ – защото неговото оцеляване и съществуване не би могло да се случи без помощта на социума, на обществото, на себеподобните. Ще стигна и по-далеч в съжденията си – всички бозайници имат потенциала да се превърнат в „социални животни“.
Но нека се върна.
Целта на живота (доколкото има някаква цел въобще) е не само да се родят деца, но и да се обгрижват и възпитават правилно (съобразно конкретните обществени норми, изисквания, нагласи и ценности).
Преди да мисли за деца, човек трябва да се замисли по какъв начин може да ги обгрижва и какво възпитание би могъл да им даде.

Препубликувам статия на вестник „Капитал“ от 31 март 1997:

Атентат срещу приближени на СИК

Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.

Бомбената драма се разигра на улица „Раковски“ и бул. „Евлоги Георгиев“ около 8 – 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й „Опел Фронтера“ хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.

Взривното устройство било поставено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да сплаши човека от „Ипон“. Според очевидци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облечени с тъмни якета.

 

Статия от в-к Капитал

Вторник, 26 ноември, 2013 година; 06:20 часа.
В Търновград започва да вали сняг. Това е първият сняг за сезона за Велико Търново. В 06:30 започвам да пия кафе, паля цигара и наблюдавам падащите парцали сняг. Не спря да вали цял ден и цяла нощ. През деня бях във ВТУ, където студентствам за четвърта година. Случайно срещнах една позната, която, също като мен, се радваше по детски на красивия сняг. Каза ми „Благо, напиши нещо в блога си за първия сняг“, отвърнах й „ще измисля нещо“. Разговорът продължи с темата за снега. И двамата изразихме мнение, че чак толкова красив сняг досега не сме виждали.

И сега, пишейки този текст, се сетих за нещо интересно, което мога да разкажа. Преди година – две присъствах на една публична среща-разговор, посветена на ползите и вредите от ядрената енергия. Въпросната среща бе предизвикана, доколкото си спомням, от аварията на японската АЕЦ Фукушима от 2011 година. Впрочем след тази авария, Германия предприе стъпки за постепенното закриване (изваждане, изкарване от употреба, експлатация) на атомните електроцентрали (АЕЦ) намиращи се на нейна територия. Действията на Германия послужиха за пример на редица европейски и извъневропейски страни.

Спомням си, че въпросната среща се проведе в едно подобно на моментното снежно време. Един от водещите на срещата се възползва от темата за снега и каза нещо, което си заслужава да бъде чуто. Въпросният господин беше доста възрастен, вероятно 70, 80-годишен. Увери ни, че климата в момента няма нищо общо с климата, който е бил преди 40 години. Описа ни картина на огромни заснежавания и преспи не някъде другаде, а тук, в България. Сегашната липса на тогавашния снеговалеж, той обясни с масовата експлоатация на атома; направи кратката прогноза, че ако и в бъдеще човечеството продължи да развива атомната енергетика, ще се стигне дотам, че един ден ще забравим за снега. Въпросният господин стигна дори по-далеч в конкретиката на прогнозата си; каза: „Вашите деца няма да знаят какво е сняг“…

Всеки път когато вали сняг се сещам с тъга за неговите думи от преди една-две години.
Затова се радвам на снега, защото след година-две – знае ли човек дали ще има сняг…

Ако не беше министърката на синтаксиса… Пардон! На спорта, тя е министърка на спорта, а не на синтаксиса (но е професор по синтаксис). Та, ако не беше тя – да каже „гледам да се дозирам, за да не изпадна в интровертност на духа“ – тази статия изобщо нямаше да я има. Марианче (1) , благодаря ти!

Питам се – не е ли съзнателно търсен точно такъв тип реч – сложна, неразбираема, наситена с чужди думи и термини, с фрапантни термини, имайки особено предвид Лютви-Местановото слово и имайки предвид факта, че са представители на една и съща партия – Движение за права и свободи (ДПС)?

Ами да, съзнателно търсено е. Въпросният господин Местан и въпросната госпожа Георгиева абсолютно съзнателно (т.е. нарочно, с цел) говорят по таъв начин. Имам два аргумента в подкрепа на това твърдение.

1. И двамата са се занимавали в определен момент от живота си с български език – той (Л.Местан) е завършил Българска филология във Великотърновския университет (през 1985г.), бил е дори учител по български език, а тя (М.Георгиева) е професор по синтаксис, за Бога(2)! Следователно тези двамата много добре знаят какви ги плещят (т.е. какво говорят) и знаят какъв е ефектът у слушащия ги, когато чува непозната дума. Едва ли не му казват – „политиката не е толкова проста, колкото си мислиш“.

2. Вторият аргумент в подкрепа на тезата ми, че Местан и Георгиева съвсем съзнателно говорят с думи и словосъчетания, които са непознати за широката публика е следният:
Всеки политик избира (сам) как и какво да говори. Ето, нека вземем за пример господин Волен Сидеров, лидера на партия Атака – той често говори в патриотичен тон (макар че го видяхме що за патриот е), с приповдигнато горделиво чувство, за пет минути ще рече думата „България“ педесет пъти (а ние знаем, че истинските патриоти не споменават често името на Родината, например Ботев) и така нататък. В този смисъл симпатизантите на псевдопатриота са такива като него – демонстрират патриотизъм, горделиви са, познават българската история наполовина и… наричат Русия „Майка Освободителка“ (Уат дъ фък?!?!?!?!).
Друг пример – Иван Костов често (почти винаги) говори подредено, систематизирано, умерено, конкретно и красиво. По мои наблюдения неговите фенове (така наречените Костовисти) са точно такива – знаещи какво им говорят, наясно са с геополитиката, с понятията „дясно“ и „ляво“ и т.н.
Генерал Бойко Борисов, предишният министър-председател на република България говори кратко, точно и ясно. На чист разбираем български език. Чат-пат използва и турцизми, но кой не ги използва. Така, по този начин говорят най-много българи. Затова неговата партия се радва на най-голяма подкрепа.
Не искам да коментирам Станишев, той като че ли нищо не казва, думите му са кухи, празни; празнословец.

Лютви Местан говори с чуждици, заемки, термини и куп други непознати за широката (пък и не само) аудитория думи (по мои наблюдения от всички типове думи, досега не е вкарал в активна употреба единствено абревиатурите – естествено, като изключим имената на партиите). Но това не означава, че неговите „фенове“, тъй наречени „симпатизанти“ на ДПС също говорят така. Напротив, те дори и не разбират какво им се говори.
За да разберат какво им се говори, господин Местан трябва да проговори на ТУРСКИ език. Вероятно се досещате какво може да стане, ако някой политик от ранга на Местан си позволи системно да говори в публичното пространство на турски език. Аз се сещам.
От тук идва комплексът за малоценност и манията за впиване във властта на ДПС: От ДПС никога не са с е обръщали пряко (в ефира или друг тип медия, на публични изяви или митинги) към избирателите си, никога не са отправяли някакво послание към тях.
Защото е незаконно.
Незаконно е да се агитира на език, различен от българския.

И затова Лютви Местан говори така – защото е сам. Защото огромна част от хората, гласували за партията му така или иначе няма да го чуят. Те не знаят български език.
Той говори с опонентите си, отбранява се.
А какъв по-добър начин за отбрана от това – да изплюеш пет-шест думи, с по двайсет букви всяка.

Местан си говори САМ!

IMG_7925

__________________
1) Впрочем Мариана Георгиева е известна с прякора си „Мариана Коня“.
2) Всъщност и тя е завършила същата специалност в същия университет като Местан, с разликата, че е с един-два курса пред него. Когато Местан завършва специалността си във ВТУ, през 1985 г., тя започва работа като асистент по синтаксис в същия университет.

Атаката започна!
Първо България, после Украйна, а до края на десетилетието със сигурност ще има и още страни, които ще бъдат принудени да се преориентират към Русия.

Обществена тайна е у нас, че предходното правителство (на Бойко Борисов) бе отстранено поради отказа му да ориентира страната ни (по един ли друг начин) към Москва. Защо е обществена тайна? Защото малко са хората, които смеят да говорят за това – че именно съюзите на русофилите (чиито състав напълно съвпада със състава на младежките БСП, ВМРО и други партии и неправителствени организации, които в същността си са русофилски) организираха февруарския преврат, чрез който свалиха едно проевропейско правителство и проправиха път на партии, които виждаме накъде ни водят. Днес България се управлява от тройна коалиция – така, както бе управлявана и преди пет години. Лидерите на тройната коалиция – това са Станишев, Местан и Сидеров (и тримата са агенти на ДС).

Виждаме какво се случва и в Украйна – правителството й реши да прекъсне подготовката на споразумението за асоцииране с ЕС и да поднови диалога с Русия. Това се случи преди няколко дни – в четвъртък, 22 ноември 2013 година. Литовският външен министър Линас Линкевичус коментира случилото се така: „Не прибързваме със заключенията. Получавали сме смесени послания от Украйна и преди… нека да почакаме и да видим“. Неговият шведски колега Карл Билд бе по-директен: „Украинското правителство се поклони на Кремъл. Политиката на бруталния натиск очевидно работи“.

Натискът на Москва наистина беше огромен. Руските търговски рестрикции, повишеният контрол по границата и откровените заплахи за други мерки станаха причина за дълбоко безпокойство от украинска страна, че Русия е в състояние да ги тласне към фалит. По-сериозното опасение е, че може да се повтори кризата от 2009 година – когато Русия спря доставките на газ към Украйна заради спор относно цените, като предизвика остър недостиг на синьото гориво в Европа по средата на зимата.

Вероятно ако днес не бяхме членове на ЕС, страната ни щеше да е подложена на подобен натиск и да се върне в старата си геополитическа роля.

Аз не искам това!
Искам да живея в една красива и европейска страна, каквато е България.
Не искам да живея в Руска провинция, каквато беше страната ни в миналия век!

Вижте също:
Обратен завой – http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/11/23/2188145_obraten_zavoi/
Все още в ничия земя – http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/09/20/2145375_vse_oshte_v_nichiia_zemia/
Идва ли нова Оранжева революция –
http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/11/25/2189963_idva_li_nova_oranjeva_revoljuciia/
ИСТИНАТА ЗА ПРЕВРАТА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013 –
http://razuznavane.com/?p=14478
http://fascindoo.blog.bg/politika/2013/08/19/istinata-za-prevrata-prez-fevruari-2013.1141098

Периодът след 1970 г. е много важен в биографията на Иван Костов. Счита се, че той тогава е бил изучаван с цел преценяване дали е подходящ за вербуване като агент на съветското военно разузнаване. И неговото кандидатстване за летец в БГА Балкан и заминаване в Кременчук, Украйна е само ”легенда”, както се казва на оперативен език. Защото е известно, че Кременчук в Украйна е конспиративната база за работа с кандидат агентите на съветските секретни служби и най-вече на военното разузнаване ГРУ.
Има и свидетел, който е учил заедно с Костов, но не за летец, както Иван твърди. Свидетелят не крие, че заедно с Иван са били подготвяни за агенти на съветското военно разузнаване.И този човек се казва Кольо Парамов.
Парамов е сериозен финансист – икономист и е бил съветник на премиера Борисов. Той твърди, че с Иван Костов са преминали агентурна подготовка имено в Кременчук, Украйна.
Парамов, като почетен член на Военния съюз на Украйна, всяка година ходел на тържествата на 9-ти май. „Там ме срещат стари приятели и ме питат какво прави Иван Йорданович. Отговарям, че е министър – председател и сутрин като се събуди започва да говори срещу Русия”.„В средата на 70 – те години Иван Костов е млад асистент във ВИИ ”Карл Маркс”, където го забелязва един от най – влиятелните съветски агенти в България проф. Милодраг Кичович. Той препоръчва Костов на Военния отдел на ЦК на БКП, които го вземат под чадъра си и започват да го реализират и да му помагат в кариерата”. Във военния отдел на ЦК съответно има представители на съветското разузнаване и така Иван Костов вече е в тяхното полезрение.
За съветските чекисти, при пълното съдействие на българските власти, не е трудно да се разработи легендата “кандидатстване за летец в БГА Балкан” и да се организира пътуване до Кременчук, Украйна. Но както казва Парамов, там няма школа за летци, а за агенти.
За съпричастността на Иван Костов към съветските разузнавателни служби изявление прави и бившият вътрешен министър Богомил Бонев.
През декември 2004 г. Бонев дава специална пресконференция по този въпрос и казва, че застава с името си зад тази информация. Той дори предлага на Иван Костов да се явяват пред детектор на лъжата.
Богомил Бонев, като министър на вътрешните работи и главен секретар на МВР в няколко правителства, е един от най – информираните в България. Съмнението за достовереността на информацията му за съпричастността на Иван Костов към разузнаването е много малка.
Освен украинският, има още един неясен период от биографията на Иван Костов, в който има съществени противоречия.
В някои негови биографии пише: През 1983 г. защитава дисертация във ВИИ ”Карл Маркс” на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става Кандидат на икономическите науки. А ето и друга версия: На 31 май 2001 г. Костов дава официално интервю за вестник Демокрация и под интервюто е поместена официалната му биография, дадена на вестника от пресцентър на Костов и с негово съгласие. В нея пише: „1982 – 1984г. – слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема:” Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера”, кандидат на икономическите науки.
Какво още казва Иван Костов за пребиваването си в Кременчук, Украйна:
„В школата за летци пребивавах около месец – два и полагах много тежки изпити. Като научих, че съм резерва в списъка за кандидат – студенти във ВИИ ”Карл Маркс”, веднага се върнах в България. Имах драматично пътуване и се наложи да продам част от дрехите си”.
От всичко до тук, трябва да се направи определен извод, че ако Иван Костов иска да убеди читателя в своята несъпричастност към руското военно разузнаване или към други разузнавателни служби, не трябва да мълчи, както прави досега.
Иван Костов трябва да излезе с аргументирани доказателства, за да изчисти своето име. В противен случай той ще остане вечно със съмнението, че е бил руски агент.
В действията му на държавник и политик, при един по-задълбочен анализ става ясно, че в много случаи той е защитавал руските интереси за сметка на българските.
Толкова години Костов е мълчал, но накрая на политическата си кариера, както се очертава, не е ли време съвестта му най-после да проговори !

По оперативни съображения, поради работата му в различните служби, за които е работил, почетният председател на ДПС – Ахмед Доган е агентът с най-много псевдоними. Предлагам ви списък с имената на господин Доган. Списъкът не претендира за изчерпателност.

  • АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.
  • МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е името след преименуването му.
  • МЕДИ ДОГАСЯН – така е регистриран в квартира на арменка в София.
  • АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – новото му име след възтановяването на турските имена (Демирие е името на майка му)
  • АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ – така е регистриран в СУ ”Климент Охридски”.
  • АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на ДС.
  • Агент ”АНГЕЛОВ”, агент “СЕРГЕЙ”, агент ”САВА” и агент ”ПРОФЕСОРЪТ”.

Псевдонимите на един почетен председател

 

A сега по-подробно:

Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним под който е използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното му дело има материали за конкретни агентурни разработки и оперативни реализации от неговата работа. ДС му дава положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.

Агент “СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който ДОГАН получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна. Използван е за разработване на български турци. Особено внимание се отделя на неговата подготовка и проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил набелязан като кандидат агент на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.

С цел проверка”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. Издържал е успешно проверката.

Пред ръководилият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.

Когато на 16 април 1979 година ДОГАН написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия.

От Шумен, където ДОГАН е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.

Агент ”САВА” е псевдонима, който ДОГАН сам си избира, когато преминава на ръководство в Първо главно управление ДС. Този псевдоним ДОГАН си харесал защото бил кратък.

Той е на ръководство в специалния отдел V-ти ДС – „Нелегали”, където му се провежда специална оперативна подготовка за извеждане на работа зад граница като нелегал.

Събитията от 10 ноември 1989 година променят изцяло неговото развитие като агент за задгранична работа. Приема се план за активното му използване в България, по турските нелегални организации и по Възродителния процес.

Държавна сигурност разкрива, че агент”САВА” вече е станал „двоен агент” и че турските специални служби го водят под псевдоним ”ПРОФЕСОРЪТ”.