Архив

Monthly Archives: януари 2014

Към края на месец януари 2014-та година се случват интересни за обществения живот в България явления. 

Едно от тези явления е новоучредената партия на журналиста Николай Бареков. Тя носи името на предаването му – „България без цензура“. След учредяването на партията си, господин Бареков заяви, че ще се бори за два мандата на най-висшия политически пост в страната ни – министър-председателския. Тук можем да вмъкнем едно сравнение с един друг политик, вече бивш, който също „искаше“ – става дума за Симеон Сакскобурготски (Царят): Царят поиска 800 дни, а Бареков – 8 години.
Както и да е. Да оставим царя на мира.

Тези дни господин Бареков гостува в предаването на Люба Кулезич по НоваТВ „На светло“. Гостуването мина под символиката на кръчмарските навици и разговорите бяха на „Ти“ (Нещо, което редица възрастни журналисти у нас си го позволяват, напр. К.Кеворкян). Бареков безспир обясняваше, че ще е защитник на бедните; че е плакал(!) заедно със своите приятели(!) за мъките на бедните българи и че му се иска да им помогне с каквото може… Тук има някои доста интересни моменти:

  1. – Плакал е.
  2. – Със своите приятели.
  3. – Защитник на бедните.

Плакал е. Бареков може и да се е разплакал, но във време като нашето, когато наркотиците са така разпространени и толкова лесно достъпни, можем да твърдим, че е плакал под въздействието на някой нов опиат. Може да го е пробвал, докато се е напивал до несвяст с олигарсите на Сен Тропе.

Приятелите на Бареков. Кои са му приятели на Бареков. И как всъщност един журналист става политик – това е ясно. Журналистите стават политици, когато се сближат с други, съществуващи политици. Но не просто да се сближат, а между тях да пламне приятелство.

Защитник на бедните. Бареков често се самоопределя като защитник на бедните, като техен спасител. А всъщност часовникът, който носи на лявата си ръка, струва седем-осем хиляди лева. Как, уважаеми, ще си хем защитник на бедните, хем ще носиш толкова скъп (за българските стандарти) часовник. Ако ти наистина си защитник на бедните или искаш да си такъв, то тогава трябва да го покажеш не само на думи, ами и на дела. А това изисква известна саможертва и разделяне с някои навици. Тук става дума за ценности, толкова висши, че г-н Бареков винаги би се чувствал недостоен дори и да ги споделя.

Правилно бе онова твърдение, което господин Борисов сподели миналата година (и което “изтече“ в публичното пространство под фомата на СРС) – „Мани го тоа капут“. Капут – така Борисов нарече Бареков.
Капут – това е „глупав и некадърен мъж“ по тълковния речник на езика ни.

1484111_388825357928481_1024710335_n

В интервюто по НоваТВ, за което стана въпрос по-горе, Люба Кулезич направи едно послание към Бареков, което силно впечатлява със смисъл: (цитирам по памет)

„Не трябваше да се подвеждаш от онези хора, които те накараха да плюеш по човека, когото ти толкова силно хвалеше.“

„Човекът, когото ти толкова силно хвалеше“, всъщност е Бойко Борисов.
„Онези хора“ – това е задкулисието; това е Ахмед Доган, това е Цветан Василев, Ирена Кръстева, Делян Пеевски и т.н. Това са хората, които реално управляват страната ни, от които в действителност зависи всичко, което се случва и което не се случва.

923075_10202727608168381_638248157_n

 

Песен пееш,
стара песен ти ми пееш.
Тя изпята е тази песен вече,
защо ми я припяваш?
Защо я пееш?
Аз тази песен съм я чувал;
някой друг я бе изпял –
преди години,
когато сладките дини
хапвахме ги двама с тебе, Дими.
„КИТАЙСКОЙ МЕДИЦИНЕ, КИТАЙСКОЙ!
ТРА-ЛА-ЛА! ТИН-ТИРИН!
СВЯЩЕНЬIE ПИСАНИЯ, СВЯЩЕНЬIE!
ТРА-ЛА-ЛА! ТИН-ТИРИН!“
А накрая…
Не можеш чува
единствено изсвирено
в твоя чест
МУЗЬIКАЛЬНОЕ ПРОИЗВЕДЕНИЕ –
ПОГРЕБАЛЬНЬIЙ ЗВОН:
ПОХОРОННЬIЙ МАРШ

Музикантът. Беден, бледен, но потребен. Той става сутрин и не пие кафе, и не пуши цигара. От сутринта започва да свири сватбени песни и погребални маршове. Привикнал е към звуците и чувствата. От сватбата ще отиде на погребение, от погребението на сватба. Той е музикант. Ще свири и тук, и там, и където го викнат и където му платят. Ще свири. А когато спре да свири; когато ожени двама влюбени или погребе някой мъртвец – тогава ще си отиде. Вкъщи го чака жената с децата. Ще им купи храна и ще се наспи. И пак ще е беден, бледен и потребен. И пак ще стане сутрин и нито ще пие кафе, нито ще пуши цигара. А от сутринта ще започне да свири сватбени песни и погребални маршове. 

И въпреки всичко той бе единственият и неповторим Музикант! Вечно беден и бледен, но и вечно потребен!

Кога се ражда любовта? Когато поглед разменят си двама, или когато се докоснат? Или когато поговорят? Кога точно…? И трябва ли да са двама? А трима? Четирима? 

Индивидуално усещане ли е любовта, или колективно? Един ли й се радва и я чувства, или много?

Дразнят ли те въпросите ми? Има ли причина да се дразниш? Ако толкова добре познаваш любовта и, всъщност, признаваш я за нещо съществуващо, нещо, което е – тогава дай отговори на въпросите. Не на мен. На себе си ги дай тези отговори. На теб ти трябват отговори, а не въпроси – това е и причината да се дразниш от въпросите ми.

Тя ще ти се усмихне, ще те порадва и развесели, но щом се съмне навън, тя ще изчезне. Започне ли да се свечерява, тя отново ще се усмихва, ще радва и развеселява, но дали теб или някой друг – не зная. 

Пази я, и тя човек е – като теб. Дръж се с нея като със човек – както тя държи се с теб. Плати й, обикни я. После курва наречи я, намрази я.

Преди няколко дни, вървейки из Велико Търново, станах свидетел на следната случка:
Видях автомобил, спрял преди пешеходната пътека, който се задържа там повече от няколко минути. Когато се приближих забелязах, че в автомобила нямаше никой. Нито пътници, нито шофьор; никой. Зад този автомобил вече се образуваше опашка от други автомобили, когато забелязах, че шофьорът е на пешеходната пътека и помага на човек с патерици да се придвижи през пътеката. След като шофьорът придружи човека с патериците от едната страна на пешеходната пътека до другата, той се качи в автомобила си и потегли.
На пръв поглед нищо нетипично.

veliko_turnovo-kooperativen_pazar (1) veliko_turnovo-kooperativen_pazar (2)

    Но ние, хората, имаме една слабост – винаги да търсим големите смисли у малките неща и малките смисли у големите неща. Това е нещо малко; на фона на световните проблеми това наистина е нещо нищожно. Но то има едно голямо послание, един голям смисъл. 

Шофьорът, вместо да си стои в колата и да натиска клаксона, предпочете да слезе и да помогне на затруднения пешеходец. Големият смисъл на тази малка постъпка се състои именно в съпричастността на шофьора.

Преди години рядко можеше човек да стане свидетел на такива случки – просто защото такива случки не се случваха. Сега се случват. И то доста често. Този текст не би направил впечатление на мнозина именно защото това е нещо често случващо се (вече). Тук говорим за една еволюция на ценностите; за едно морално порастване на нацията ни; за едно скъсване със смятаната за безсмъртна така наречена байганьовщина.

Гарантирам ви, че ще дойде време, когато Бай Ганьо ще бъде четен с десетки обяснителни бележки, защото инак няма да бъде разбиран. Онези качества, заложени у него ще станат толкова чужди на нацията ни, че той ще трябва да извърви мъчния път от „златния набор“ към „забравените книги“. Този път е много подобен на пътя от „Осанна“ към „Разпни го“.
Толкова!

Колумбийска наркобанда успяла да разтвори 316 килограма кокаин в 300 килограма асфалт. Граничните власти взели проба от чували с асфалт, без дори да предполагат на какво ще се натъкнат. 

Наркобандата учудила не само полицаите, а и учените. Оказва се, че до този момент теоретически и практически не е било възможно да се разтвори кокаин в асфалт във вечепосочената пропорция. Тоест говорим за постижение, научно постижение.

Тук, уважаеми, се натъкваме на нещо много интересно. Ставаме свидетели на това как една наука се развива благодарение на това, че от нейните резултати се печелят пари, много пари. Парите, оказва се, са движеща сила и тук, в науката. Защото това е наука. И индустрия.

За една чудовищна манипулация

Словото е манипулативно. То манипулира, въздейства. Манипулацията е не само върху този или тези, които го слушат, четат или възприемат по някакъв друг начин. То манипулира дори и този, който го изрича, изписва или изобщо продуцира. Тоест самият продуцент бива манипулиран от собствената си продукция, от собственото си слово. Това кара хора като мен да смятат, че то живее свой собствен живот; че то е нещо отделно и живо, развиващо се и развило се изобщо дотам, че да манипулира дори собствения си създател. Словото е развило чудовищна сила! Само Бог знае докъде ще ни отведе. Та нали затова е цялата тази манипулация – явно словото ни води нанякъде.

За самотата

40 дни в самота и ставаш шаман. Вярвам, че самотата изгражда личността. Само самотния човек може да изживее катарзис – реален, а не литературен (без негативни последици за него). Само самотата и тишината може да те заведе дотам, докъдето може да те заведе и постоянството: до където си пожелаеш!

За съвременните приятелства

Обикновените, нормалните, мнозинството от хора казват, че „кучето – това е най-добрият приятел на човека“(широко разпространена поговорка от ХХ век); и си вземат куче, и се грижат за него, и искрено вярват, че то е техният най-добър приятел. Не са рядкост и случаите, в които описват как кучето се е доказало в това приятелство. (Очевидно е, че думите приятел и приятелство се споменават тук със значението, отредено им от тълковните речници от ХХ и XXI век, а не с Хорациевото значение. )
А не-обикновените, не-нормалните, малцинството (думата малцинство тук е силно преувеличена) от хора имат до себе си не куче, а нещо друго. Говоря за групица, твърде малка, състояща се извисени интелектуално хора. Те нямат куче. Те имат човек до себе си – човек не интелектуален като тях, а обикновен, нормален, каквито са повечето човеци по земята. За извисените интелектуално хора именно този човек е техният потенциален най-добър приятел. Те не биха го нарекли глупак, макар той да изглежда именно като такъв, съпоставен до техните величия. Не са рядкост случаите и тук, в които извисените описват как техният приятел се е доказал в приятелството чрез една или друга постъпка. Извисеният вярва, че обикновеният е неговият най-добър приятел. И тук, като че ли, имаме повече основания да говорим за приятелство, отколкото в първия пример за приятелство – между хора и кучета, макар и там да съществува в едни малки, първични, начални, зародишни степени. Но вярвам, че само със споменаването на Дон Кихот и Санчо Панса ще се изчерпи въпросът.

За добрите текстове

Добър текст е този текст, който би се харесал на максимален брой хора. Идеален текст е този текст, който би се харесал на всички хора. Но идеални неща няма… А ако имаше, то идеалният текст би се стремял да въздейства на всички възможни нива – от фонетично, лексикално, диалектно, синтактично и т.н. до архетипно, контекстуално, наднационално о т.н. Тези нива на въздействие на текста са нива на рецепция, на рецептиране, възприемане, разбиране от страна на възприемащия, рецепиента. Считам, че такъв текст е идеален, следователно несъществуващ, не само защото той би бил разбран от всички (хора), което е практически и теоретически невъзможно, но и защото той би съчетал у себе си взаимно изключващи се елементи.

За съвременния ред

Лошото на всяка управленческа система или ред, зачитащ правата и свободите на човек, е че мисли човека, гражданина като отговорно същество, разумно и мислещо. А не всеки човек, гражданин е такъв; не всеки може и не всеки желае да е такъв.

За трите типа разговори

В зависимост от това – с кого се водят, разговори са три основни типа: с мъртвите, с живите и със себе си. Разговори с мъртвите: ще рече всяка приета информация, чийто продуцент е мъртъв (т.е. не е сред живите). Такъв разговор е, например, четенето на стари книги. Разговори с живите: ще рече всяка приета информация, чийто продуцент е жив (т.е. той е сред живите). Такива са 99 % от всички разговори. Разговори със себе си: провеждат се в самота, уединение и мълчание. Тук понятията рецепция и продукция се преливат едно в друго. И при трите типа разговори се получава различен тип и количество информация.

За прякото възпитание с моменталните последици

Купих си стик за голф игра. Но не за да играя голф. Забелязах, че действа възпитателно у тези, които дори само ме виждат да го нося със себе си. Добър метод за възпитание на обществото: виждат те на улицата със стика и, знаейки, че само с един съвсем лек запах можеш да потрошиш нечии ребра до неузнаваемост, започват да се държат съвсем прилично и съвсем цивилизовано. Не биха се държали така ако бях със сиви дрипи и очила, без стик… В същност не целя да превъзпитавам цялото общество, нито част от него, макар че има нужда от някои съществени корекции у морала и ценностите му. Надявам се и да не се налага. Аз просто си подреждам собствения свят. И в него желая да виждам добри и възпитани хора. Надявам се да не се налага да подреждам онзи свят, чието подреждане е институционализирано от църквата, властта и изкуството, защото няма да го направя.

 25 декември 2013

Често ми се случва да поставям под въпрос утвърдени от традицията и съвремието неща. Това е един вид лутане и търсене, и самоизмъчване. И със сигурност не е нещо, което се случва само на мен. И още по-сигурно е остатък от детското любопитство, което, на един по-късен етап, прераства в някаква, най-общо казано, бунтовна форма. (Съветвам да се прави вкъщи, далеч от хорските очи, щото много люде се дразнят когато видят с очите си, че някой се съмнява в нещо, в което те изконно вярват)

И за да не тръгне мисълта ми по коловозите на общото, именно тук е мястото да се каже за какво „иде реч“, тоест каква е темата на този текст (ако не е станало ясно от заглавието). Този декември, 2013-ят, стават четири години, откакто започнах да си водя първия блог. (Тук е правилно да се каже „водя блог“, вместо „публикувам в блог“; също – по-точно е да се каже „пиша блог“, а не „пиша в блог“ – така, както писателите „пишат романи“, а не „пишат в романи“)

Та – четири години пиша блогове. Паралелно с това, мога да кажа след няколко месеца, от десет години пиша дневници. (В момента съм на 23 години) Само не ме питайте защо го правя. Отговорът, за да бъде точен и коректен, ще е много обширен и разгърнат, което трудно би се понесло, сигурен съм, и на най-любопитния читател.

Намесвам дневниците, тъй като и те, както блоговете имат формално начало; тоест появата им се свързва с формалното, формалността. Друг аспект, който не бива да се изпуска, е институционализма на дневника като същностна и първична негова черта.

А колкото до блоговете – те са явления на съвремието ни, така че тяхната същност е далеч по-лесна за схващане (съответно и за дефиниране). Думата блог идва от английските думи уеб (web) и лог (log)weblog. Уеб ще рече мрежа, интернет; по-интересното е с думата „log“ – тя означава дневник, но не в какъв да е смисъл, а „формален запис на случващи се събития“. Пример за такива дневници са: корабен дневник, отчетни бизнес книги, Държавен вестник и тем подобни. Ето я формалността (и институционалността), за която стана дума по-горе.

Днес, както виждаме, нито дневниците, нито блоговете имат формален характер. Изключвам горепосочените примери, както и много други, които няма да спомена.

Qzuk za boqta! grafitite na Beograd

„Язък за боята!“ е книжка с размерите на джобно тефтерче. Състави я Nebojsa Bogovac и я издаде през 1999 година в Beograd. На български език я преведе Жела Георгиева и благодарение на издателство „Стигмати“ през 2010 година книжката се появи и у нас.

Подзаглавието на книжката – „Графитите на Белград“ – показва достатъчно ясно какво може да се прочете в нея.

Публикувам тук някои от графитите – тази чудесна форма на съвременното изкуство.

Белград е светът.

Колумбе,

да ти еба

любопитството!

Смъртта е единственото,

което ни е гарантирано,

ако междувременно

не се случи нещо.

Нашият въздух има едно

предимство –

виждаме какво дишаме!

Направи нещо за отечеството –

ЕМИГРИРАЙ!

Само дванадесет милиона

души имат щастието

да живеят в Югославия.

Останалите нямат това щастие,

но имат всичко останало.

Хаос … това е когато мюсюлманите

обясняват на Будистите

защо католиците

ги защитават от православните.

Социализма и ада ги свързва

митът за общия казан.

Отивам до Берлин

да пиша графити –

а те срутили стената.

Някой друг трябва

да плати сметката,

ние не сме си

поръчвали такъв живот.

ЕБАЛ СЪМ СТЕНАТА, НА

КОЯТО НИЩО НЕ ПИШЕ.

Тревата

не се пасе,

а се пуши, говедо!

Умирайте от смях,

за да живеете по-дълго!

Книгата нищо не обещава,

но много дава.

Умните мъже никога не се женят

два пъти за една и съща жена!

Няма да те

забравя никога.

Само си върви!

КАКВО Е ЦИВИЛИЗАЦИЯТА?

ПЪТЯТ НА ЧОВЕКА ОТ ПЕЩЕРАТА

ДО АТОМНОТО СКРИВАЛИЩЕ.

Око за око – паста за зъби.

ОПИТЪТ Е НЕЩО,

КОЕТО ПРИДОБИВАШ,

КОГАТО ВЕЧЕ НЕ ТИ Е НУЖНО.

Яжте говна –

не е възможно

милионите мухи

да се самозаблуждават.

Купонът е успял,

ако никой от компанията

не пожелае да те види

през следващия месец.

КОЗАТА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ

ЖЕНСКИ БОЗАЙНИК,

КОЙТО НОСИ БРАДА.

Благословен да бъде този,

който няма какво да каже

и въпреки това мълчи.

Върхът на интелигентността е

да преписваш на тест

за интелигентност.

КИРИЛИЦА ИЗ НОТ ДЕД!

Не съм хубав,

но съм глупав.

ДЖОЛЕ Е ПЕДАЛ!

НЕ Е!

ПЕДАЛ СЪМ, БЕ!

Продавам булчинска рокля,

която носи щастие –

обличана е само три пъти.

Трима могат

да запазят тайна,

само ако двамата от тях

са мъртви.

Светът и без това е пълен

с глупаци, които си мислят,

че светът е пълен с глупаци.

Не се опитвай да набиеш

каквото и да е в женска глава –

след като малко по-надолу

има по-подходящо място за това.

Утре сутринта

ще се мразим,

а сега легни

и разкрачи крака.

Жена, която е решила

да закъснее за среща,

не си струва да я чакаш.

Едва с женитбата си

жените се превръщат

във вещици.

Да удариш жена

не е джентълменско.

Да я изчукаш –

това е вече друго нещо.

Оплаквал се Ленин на Сталин:

Вдига ми се като сърп,

като чук никога.

Толкова много неща имах да ти казвам.

Жалко, че си глуха.

Противоположните полове се привличат,

еднаквите се отблъскват,

асвен ако не са педали.

Не мога да кажа „не“

на жена, която казва „да“.

Когато ги хванеш за дупето,

някои жени ти показват зъбите си,

а други – останалото.

От своя пол тя има само рокля.

Бракът e за онези,

които не могат

да живеят от писане.

Откак умря,

като че ли

потъна

в земята.

Сексът е

политика на

свършения факт.

Не зная какво

търси вече

младостта

в твоето тяло.

Най-много обичам

да обожавам плеоназма.

Кръвясали очи на бледо лице –

прекрасна комбинация!

Дебелите всъщност са пълни със себе си.

МОЖЕМ ЛИ ДА

МИНЕМ ОТ ВИ

НА ТЕБЕ?

Кой от нас двамата е

противоположният пол?

ПО ТОРБИЧКИТЕ

ПОД ОЧИТЕ

СЕ ПОЗНАВА

НОЩТА..

Чувствам се евентуално!

Ако стоиш

достатъчно дълго на едно място,

зад теб се образува опашка.

АВСТРИЯ

ТОВА Е ГЕРМАНИЯ

ИЗВЪН СЕБЕ СИ.

ПО-ЛЕСНО Е ДА ВЛЕЗЕШ

В ИСТОРИЯТА,

ОТКОЛКОТО В АВТОБУСИТЕ

НА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ.

Любов е онова,

което баща ми изпитва

към чевермето.

Гласуване – това е

еснафското право

на всеки човек.

devoikite nikoga ne zabraviat kogato mladejite ne se vuzpolzvat ot sluchaia

jivotut na atlantida e chista utopia

koito e zrial, po-burzo zagniva

ot utre zapochvam da ucha

placha evtino po pogrebenia

po-dobre az, otkolkoto komarut-pone na sutrinta nqma da q surbi