Приятелството според Цицерон

 Представям ви избрани от мен фрагменти (извадки) от етическия трактат на Цицерон „За приятелството“, в превод на Юдит Филипова.

––––––

 1

 „Аз мога само да ви посъветвам да го поставяте над всичко друго в човешкия живот; тъй като няма нищо по-природосъобразно, няма нищо по-добро и в щастие, и в нещастие. Но преди всичко мисля, че само между добри хора може да съществува приятелство“…

 2

 … „приятелството превъзхожда роднинските връзки по това, че при тях е възможно доброжелателността да изчезне, а при приятелството не може. Изчезне ли доброжелателността от приятелството, престава да съществува, а роднинството остава. А колко голяма е стойността на приятелството, може да се разбере по това, че сред безкрайните връзки, създадени между хората от самата природа, това отношение е сведено до такива тесни рамки, че цялата обич свързва само двама или неколцина. Всъщност приятелството не е нищо друго, освен пълно съгласие в отношението към божие и човешко, съпътствано от уважение и обич; и може би безсмъртните богове не са дали на хората нищо по-добро от него, с изключение на мъдростта.“

3

„Какво по-приятно от това да имаш човек, с когото ще се решиш да говориш за всичко така, както със самия себе си? Колко щеше да струва големият резултат от един успех, ако нямаше кой да се радва на него така, както ти самият? А да понасяш несполуките, щеше да ти бъде трудно без човек, който да страда от тях повече дори от самия теб.“

4

„И независимо, че приятелството съдържа в себе си тъй много и тъй значителни предимства, то без съмнение превъзхожда всички останали по това, че запалва пред нас в бъдещето светлината на добрата надежда и не позволява духът ни да се обезсили и рухне. Защото който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено изображение.“

5

„Привързаността, от която идва и названието на приятелството, е първата причина за поява на доброжелателството.“ (На латински език думите „привързаност“ и „приятелство“ имат общ корен)

6

„Колкото повече един човек вярва в собствените си сили, с колкото повече доблест и мъдрост е въоръжен той до такава степен, че да не се нуждае от никого и е наясно, че всичко зависи от него, толкова по-добре от другите умее той да създава и запазва приятелски отношения.“

7

„Проявяваме услужливост и щедрост не за да спечелим благодарността (нима ще преобърнем услужливостта в лихварство?), а понеже по природа сме предразположени към щедрост; по същия начин според нас заслужава да се стремим към приятелство не заради надеждата за изгода, а тъй като самата обич е цялата печалба от него.“

8

„…нека разберем, че чувството на симпатия и доброжелателна обич се ражда естествено, след като се проявят добрите качества на един характер.“

9

„И така, нека установим в приятелството следния закон: нито да молим за безчестни постъпки, нито да ги извършваме по чужда молба.“

10

„Слънцето от света отнемат според мен ония, които отнемат приятелството от живота; не сме получили от безсмъртните богове нищо по-добро, нищо по-приятно от него.“

11

„Защото няма нищо по-приятно от това на добрите ти чувства с добри да ти отвръщат, няма нищо по-приятно от това на твоето внимание и услуги да отговарят с взаимност.“

12

„И тъй, не бива да обръщаме внимание на разплулите се от удоволствия хора, ако някога започнат да беседват за приятелството, което те не познават нито на практика, нито на теория.“

13

„…все пак две обстоятелства изобличават повечето хора като повърхностни и слаби: че ако приятелят им е добре, те омаловажават успехите му, а ако е зле, го изоставят. Следователно когато някой и в двата случая се е показал като твърд, непоклатим приятел, ние сме длъжни да смятаме, че те принадлежат към една изключително рядка категория хора и, бих казал, едва ли не хора-богове.“

14

„…приятелството може да съществува само между добри и честни хора. Защото на добрия човек, когото можем да наречем и мъдър, е присъщо да следва в приятелството две правила: първо – да не допуща и най-малката лъжа, и най-малката преструвка: много по-достойно за свободния човек е той да показва омразата си открито, отколкото да прикрива мислите си зад челото си; второ – не само да отблъсква подхвърлените от тоя и оня клевети, но и сам да не е подозрителен и да не мисли непрекъснато, че приятелят му е нанесъл някаква обида.“

15

„Колкото по-отдавнашно е едно приятелство, толкова повече трябва да ни се услажда то както вината, които издържат с години; и вярно казва поговорката, че много крини сол трябва да изядеш заедно с приятеля си, докато изпълниш приятелския си дълг.“

16

„Но в приятелството най-важно е с по-нискостоящия да се отнасяш като с равен(…)Защото стоящите по-високо в едно приятелство са длъжни и да бъдат скромни, и да издигат по някакъв начин стоящите по-ниско.“

17

„Иначе приятелските връзки не могат да останат трайни, тъй като от различието на характерите следва и различие в интересите и то разделя приятелите; и единствената причина, поради която добрите не могат да бъдат приятели на лошите, нито пък лошите на добрите, е, че между тях съществува най-голямата възможна противоположност между нрави и интереси.“

18

„Въобще във всеки отделен случай си длъжен да преценяваш и какво искаш от приятеля си, и какво позволяваш да иска той от теб.“

19

„А достойни за едно приятелство са тези хора, при които причината, за да бъдат обичани, е в самата им същност. Радък вид хора!“

 20

 „Затова (необходимо е често да се повтаря) трябва да обичаш, след като си преценил, а не да преценяваш, след като си заобичал.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s