Архив

Monthly Archives: септември 2014

И тъй. Днес е 30-ти септември 2014 година. В същия ден, но през 1879 година се провеждат първите парламентарни избори в България. Пет години по-късно, през 1884 г., отново на тази дата е подписана митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия.

И тъй. Неусетно лицето ми придоби симетричност, главата ми стана кръглоподобна, а физиономията ми стана сериозна – с две думи: видимо станах мъж. Освен това, мъжествеността ми се прояви и по по-друг начин: една огромна част от действията, мислите, съзнанието, поведението ми и т.н. започнаха да се ръководят от т.нар. нагон (или – казано с друг тип думи – започнах да мисля с оная си работа), а не – както преди – от други фактори, различни от нагона. Но – кво има тук да се коментира? – кофти е да разбереш, че окончателно си изгубил всичко детско, невинно и неопорочено от своята същност, от своята личност, от своя Аз… А на тяхното място удобно и комфортно се е самонастанило сексуалното желание, сексуалният нагон, сърбежът с главна буква „С“ (в тълковните речници сърбежът се дефинира/означава като „раздразнение, което предизвиква чесане“).

Навън вали => трябва да затворите прозорците, за да не влезе у дома ви кълбовидна мълния. Само в BG за последната година неканената гостенка е завела в отвъдното няколко десетки души.
Ако пък случайно влезе – не трябва да мърдате, да говорите, изобщо – не трябва да правите нищо друго, освен да замръзнете на едно място докато не си отиде.

Когато четете изречение, в което изписаните с главна буква думи (тук изключвам същ.собств.им.) са повече от две (т.е. от три нагоре), значи четете Нещо, Което не е за Четене!

Купих си яке с размер XXXL. Обличам го. Приличам на онази, как й казваха… – Голямата стъпка.

Представям ви една малка част от интервю с младия политик Николай Бареков. Звучи като виц, но не е:

Бареков: Ти видя пълната зала в Белене.

Водеща: Не е вярно. Там имаше 60 човека. 60 човека, Николай!

Бареков: Белене е малък град.

„Правителствата не искат хора, способни да мислят критично.Те искат послушни работници, хора достатъчно умни, за да работят с машини и достатъчно глупави да приемат пасивно положението си.“ (Джордж Карлин)

„По-лесно е да заблудиш някого, отколкото да го убедиш, че някой го заблуждава.“ (Марк Твен)

„Някои хора биха повярвали на всичко, ако им го прошепнеш.“ (Мигел де Унамуно)

Един интересен виц:

Случай на автобусната спирка. Стои един мъж и чака своя автобус. Изведнъж по крака го настъпва един циганин. Мъжът си поглежда часовника и мисли: „Ако тоя не си дръпне крака до една минута, ще го пребия“.
Мъжът стои, поглежда си часовника от време на време, но циганинът не си маха крака. Минава една минута и мъжът почва здраво да бие циганина. Към него се присъединява и един дядо, който също чака автобус. И почват да го бият двамата. След това и тримата ги прибират в полицейското управление.
Полицаят пита мъжа:
– Ти защо го би?
Мъжът разказва всичко. После питат дядото:
– А ти пък, дядо, защо?
Дядото отговаря:
– Стоя на спирката и чакам автобуса. Гледам до мен стои един мъж и постоянно си гледа часовника. И по едно време като почна да налага тоя циганин, аз си помислих, че по цялата страна се е почнало…

„Аз още уча“ – Това са думи на Микеланджело. Казал ги е на 87-годишна възраст.

А ето какво е казал Унамуно в началото на двайсти век:

„Обвиняваш ме, че не ме интересуват стремежите на хората. Напротив. Аз в същност съм убеден, че съществува само един-единствен стремеж, един-единствен и еднакъв за всички хора стремеж, и аз най-добре го чувствам и долавям, когато съм най-сам. Все по-малко вярвам в социалния въпрос и в политическия въпрос, и в естетическия въпрос, и в моралния въпрос, и в религиозния въпрос, и изобщо във всички други въпроси, които са си измислили хората само и само за да не трябва да се изправят пред единствения истински съществуващ въпрос: човешкият въпрос, който е моят и твоят, а също и на трети и на всички. Но понеже знам, че ще ми кажеш: ‘Ти си играеш с думите’, и ще ме запиташ какво искам да кажа, като споменавам за човешкия въпрос, ще трябва да ти обясня още веднъж: човешкият въпрос се състои в това да се знае какво ще стане с моето съзнание, и твоето съзнание и с това на трети, след като умре всеки един от нас. Да се занимаваме с всичко друго, но не и с този въпрос, означава да вдигаме шум, за да не можем да се чуем. И ето защо ние изпитваме толкова голям страх от самотата и търсим да не сме сами.“

„Ако говорим за книги например, хората казват, че днес младите не четат, а са в интернет. Когато аз бях дете, се казваше същото – младите не четат, те гледат телевизията и слушат „Бийтълс“. А истината, е че хората никога не са чели особено много.“ (Етгар Керет)

„Ако съвестта наистина гризеше, по улицата често биха ходили скелети.“ (Виктор Юго)

Владея хаоса. Хаоса на живите и хаоса на мъртвите.
Владея го тъй, както Бог владее света.
Владея го, защото се бунтувах:
създадох бунта, участвах в бунта, превърнах се в Бунта.
Бунтът ме направи владетел на хаоса.

Бунтът ме създаде.

Предлагам ви две заглавия, свързани с една магистрала. Магистрала „Хемус“.

Първата снимка е от вестник с дата 5 октомври 1974 г., а втората – от електронното издание „Капитал“, с дата – 31 август 2014 година.

Изводите от сравнението оставям на вас.

 

Вестник от 5 октомври 1976 година

Вестник от 5 октомври 1974 година

 

 

Статия от електронна медия - 31 август 2014 година

Статия от електронна медия – 31 август 2014 година

 

Статия със заглавие „86% от учителите в България са жени“ излезе в офнюз (виж тук: http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_4/86-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_393414.html ). Впечатление прави последното изречение: „Липсата на типа поведение, което мъжете носят, като отношение към света, безспорно се отразява негативно на децата ни, каза още заместник-министърът на образованието.

Моят коментар към описаното в статията е следният: Патриархалният и затворен тип общество у нас не взема на сериозно учителската професия, щом допуска 86% от учителите да са жени. Факт.

***

Статия със заглавие „Български дипломати натрупали 3552 фиша за паркиране в Ню Йорк“ се появи в офнюз (виж тук: http://offnews.bg/news/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82-_12/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B8-3552-%D1%84%D0%B8%D1%88%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D0%9D%D1%8E-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA_393085.html). Впечатление прави последното изречение: „Преди България се нареждат Сенегал, Судан и Ангола, дължащи съответно 491 122, 480 165 и 422 020 долара.“

Моят коментар е следният: Ето това са партизанските отрочета! Явно едно от основните изисквания за заемане на длъжността „Български дипломат“ е липса на поведенчески норми.

***

 „България е сред държавите с най-малка продължителност на живота в Европа. Това сочат данни на Евростат, публикувани през септември 2014.“ – Това казва една статия на офнюз (виж тук: http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_4/%D0%9C%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82-71-%D0%B3-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-78_393101.html). Само ще спомена наторния факт, че продължителността на живота е правопропорционална на качеството на живота.
***
 Във фейсбук-страницата „История на Държавна сигурност / http://www.desehistory.com“ (виж тук: https://www.facebook.com/desehistory) бе публикувано това изображение:
10176251_714783108608508_8810151195460194994_n
Изображението е съпроводено със следната велика мисъл: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват„. Лесно е да се провери чий е авторът на тези думи. Адолф Хитлер. Всъщност Хитлер има и други интересни съждения (виж тук: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80).
А други плакати от епохата на СССР могат да се видят тук: (http://www.savok.org/plakaty/page/6/).
***

Първоначално от философската поема „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продадени само около 100 броя, при което издателят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки. На снимката: Много рядко пълно копие от 1883-та г. с всичките четири части с позлатени корици и цена от 3,500 евро (4585 долара.) 10606043_719465984755511_3509496409111543506_n

В България: През 1905 г. Д. Дечев превежда първите две части на „Тъй рече Заратустра“. През 1915 г. Мара Белчева превежда цялото съчинение под редакцията на Пенчо Славейков. На титулната страница на изданието присъства следната бележка от преводачката: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен — 1904–1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“ Следващият превод на философското съчинение е на Николай Райнов от 1919 г. През през 1938 г. същият превод претърпява второ, поправено издание.

– – – Манифест на посредствения рационализъм *- – –

(в памет на двете начала – Аполоновото и Дионисиевото)

Нощта. Ех, колко много я обичам – безкрайно много. На нея съм отделял от времето си най-много и всичко, което съм успял да свърша, да измисля някога се дължи на нея.
Тя е причина за моята завършена същност. Тя ме направи такъв, какъвто съм.
Моето светило е луната; аз не съм като повечето люде, като оная сган, движеща се на талази през деня, чието светило е слънцето. Аз и те ходим по едни и същи пътища и пътеки, но друга светлина осветява пътят за мен. Сам избрал съм това да е така. И няма как това да се промени, няма как иначе да е – сетивата ми вече свикнали са.
Нощта ми прибнадлежи, както и аз принадлежа на нея. Денят ми е чужд на мене, той принадлежи на другите. И тъй, както другите са привикнали към деня, тъй и аз привикнал съм към нощта. И както те издигнали са в култ своето Слънце, тъй и аз се кланям на Луната.
Това са два различни свята, две различни религии, начала, чието самостоятелно съществуване – разделени едно от друго – е практически невъзможно.
„ – Да живее!“ – казват слънчевите хора.
„ – Да умре!“ – казват лунните човеци.

– – – – – – – – – – – – – – – –
* използван е самоироничен подход при избора на подзаглавие

Добронамереността на някои хора е истинска и реална, но у други хора тя е просто маска, грим, рисунка върху лицето.

А защо хората носят маски? Оказва се, че маската е средство за постигане на дадена цел; без това средство целта става трудно постижима или изобщо недостижима.

Оправдава ли целта средствата; оправдава ли тя тях?