“Към себе си“ от Марк Аврелий. Подбрани откъси (втора част)

Marcus Aurelius Antoninus – „Та еis heaution“

Подбрани мисли

/втора част/

Превод от старогръцки език – Богдан Богданов.

„Умът ти е такъв, каквито са най-честите му мисли и представи. Защото душата ги попива. Затова постоянно да я държиш потопена в подобни мисли – примерно, че където живее човек, там може и достойно да живее. Живее в дворец. Значи е възможно да живее достойно в дворец. Също и следната мисъл – поради което и за което е създадено всяко нещо, към него се и стреми; към което се стреми, в него е целта му; където е целта, там е и ползата, и неговото благо. А за разумното същество благо е общността. Отдавна е доказано, че сме създадени да живеем общностно. Или не е ясно, че несъвършените същества са създадени за съвършените, а съвършените едни за други? Одушевеното е по-съвършено от неодушевеното, а разумното същество по-съвършено от одушевеното.“

„Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия.“

„Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму – той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.“

„Сами по себе си нещата не засягат ни най-малко човешката душа, нито имат достъп до нея, нито могат да я помръднат или задвижат. Единствено тя самата помръдва и задвижва себе си и с каквито съждения счете за достойно да се изпълни, такива са за нея и външните обстоятелства, които я заобикалят.“

„Почитай най-висшето между нещата във Вселената. То е това, което има отношение към всичко и направлява всичко. Почитай също тъй и най-висшето начало в себе си. То е сродно на онова, защото по същия начин то е в отношение с другите начала в тебе и ръководи твоя живот.“

„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!“

„Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.“

„Да се живее с боговете! С боговете живее който им показва непрестанно, че душата му е доволна от отреденото й и че върши каквото го кара собственото божество, което Зевс е откъснал от себе си и му е дал за водач и настойник. Това е умът и разумът на всеки човек.“

„Нито трагически актьор, нито проститутка!“

„Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.“

„Да бъде без значение дали трепериш от студ, или ти е топло, ко-гато вършиш подобаващото, дали ти се спи, или си се наспал, дали гово-рят добри или лоши думи за тебе, дали умираш, или си в друго състоя-ние.“

„Най-добрият начин да се защитиш е да не се оприличаваш.“

„Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и раз-строи, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармо-нията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.“

„Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.“

„Странно е това, което правят. Желаят да ги възхваляват не лю-дете от същото време и техните съвременници; държат да ги обсипят с похвала бъдните хора, които нито са видели, нито ще видят. Това е все едно да изпиташ огорчение, че и живелите преди тебе не са ти посвети-ли похвални слова.“

„Ако нещо затруднява лично тебе, недей да го смяташ невъзмож-но за човека, а обратно – ако нещо е възможно и свойствено за човека, смятай, че е постижимо и за тебе.“

„Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действие-то ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.“

„Ако някой те запита как се пише името Антонин, дали ще про-изнесеш всеки отделен звук с крясък? Ами ако се ядосат, и ти ли ще се ядосаш? Няма ли да изречеш кротко един по един всеки звук? Тогава по същия начин помни и в този случай, че всеки дълг е съставен от опреде-лен брой моменти. Нужно е да ги спазиш и да осъществиш правилно то-ва, което предстои, без да изпадаш в смут и без да отвръщаш с недовол-ство на тези, които изпитват недоволство.“

„Срамно е тялото ти да не се отказва от този живот, а душата да се отказва преди него.“

„Изтрезней и ела на себе си, отвори очи и осъзнай, че са те мъчи-ли сънища. Събудил се, погледни на свой ред това, както преди гледаше онова.“

„Колко големи удоволствия са изпитали разбойниците, развратниците, отцеубийците и тираните!“

„Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни вре-мена и ще съществува безкрайно защото всичко е от един род и един вид.“

Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.“

„Както представленията в амфитеатъра и на други подобни места ти се струват все едни и същи, от един вид и ти дотягат, такова чувство предизвиква и животът като цяло. Горе и долу всичко е едно и също, произлизащо от едно и също. И докога?“

„Решиш ли да си доставиш радост, представи си преимуществата на твоите другари в живота – деятелността на един, скромността на друг, отстъпчивостта на трети, нещо друго на четвърти. Нищо не доста-вя такава радост като многобройните примери за добродетел, които се откриват в нравите на твоите другари по живот и на чиято цялост мо-жеш постоянно да се натъкваш. Затова е редно да ти бъдат подръка.“

„Да не би да си недоволен, че тежиш толкова килограма, а не де-ветдесет и пет? На същото основание недей да си недоволен, че ще жи-вееш толкова години, а не повече. Както приемаш количеството на оп-ределената ти материална същност, така постъпи и с времето.“

„Привикни се да не слушаш с половин ухо това, което казва другият, и колкото се може повече прониквай в душата на говорещия.“

„Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.“

„Колко люде, с които стъпих на тоя свят, вече са си отишли.“

„Никой не би ти попречил да живееш съобразно разума на твоята природа. И нищо не би могло да ти се случи против разума на всеобща-та природа.“

„На какви хора искат да се харесат, със средствата на какви уси-лия и в името на неща, които колко ще оцелеят? Колко скоро вечността ще погълне всичко и колко много вече е погълнала!“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s