Архив

Monthly Archives: юни 2015

Толерантността се превърна в основна тема на нашето общество. Вече никой не може да сподели какво наистина мисли и чувства, защото ако не мисли и не чувства като ближния си, веднага бива заклеймен в липса на толерантност и омраза.

Хората са различни. Всеки човек има своите граници. Физически – кожа, имунна система. Психически. Морални. Нашите граници са причина да бъдем такива, каквито сме. Да бъдем други, означава да спрем да бъдем себе си. Да започнем да приемаме всичко, означава да спрем да приемаме себе си. Да се променим, да изчезнем в този си вид.

Когато тялото срещне чужд белтък, в него се развива имунна реакция, която разгражда белтъка, за да запазва живота на собственото тяло. Ако имунната реакция е неуспешна, тялото умира.

Същото се случва и на психологическо ниво. Ако човек приеме чужди, несвойствени за него идеи, неговата психика умира. Превръща се в нещо друго.

Ето защо аз не съм привърженичка на толерантността. Всеки човек има право на съществуване, всяка идея има право на съществуване, ако не вреди на другите. Но това не значи, че всички трябва да харесват тази идея, нито да я приемат в живота си. Достатъчно е да я оставят да съществува – някъде другаде. Повече от това никой няма право да изисква.

Автор: Maya Zhivkova

Advertisements

На 26 юни 2015 г. в kmeta.bg, порталът на българските общини, се появи интервю, чието заглавие е „Проф. Пламен Легкоступ: Вероятно ще бъдa издигнат за кмет на Велико Търново“. Въпросното интервю е сортирано в категорията „Кмет на месеца“, макар че въпросният професор към настоящия момент не е нито кмет, нито кандидат за кмет.

В спонсорирана връзка това интервю се появява във фейсбук чрез страница, носеща името Пламен Легкоступ.

Ето какво казва професорът, чието фамилно име напомня израза „Леката стъпка“ по въпроса за собствената си кандидатура:

Хората, които ме познават са наясно, че случайни неща не правя. Ако преценя, че нямам шанс да бъда избран, естествено, че няма да се кандидатирам. Преди време бях споделил на шега, че вероятността да се кандидатирам е 58%. Към днешна дата шансът да се съглася да бъде издигната моята кандидатура е по-голям; с малко, но със сигурност повече, отколкото преди. Все пак има време до тогава. (…) Няма да крия, че с няколко политически сили сме обсъждали да бъда издигнат от тяхно име, но за момента не искам да разкривам кои са те. Има друг вариант, определена коалиция да подкрепи моята кандидатура. Третият вариант е зад мен да застане инициативен комитет и да участвам като независим кандидат, пък да бъда подкрепен от няколко други политически сили. До края на юли може би нещата ще се изяснят окончателно. Аз съм в общи линии известна фигура във Велико Търново и региона и неслучайно винаги ме слагат за кандидат кмет. Споделям това не заради друго, а заради факта, че мога да привлека гласове от всички партии и от много хора, които се колебаят за кого да дадат гласа си.“

Той може да привлече гласове от всички партии. Чухте ли това, партийци? Страхувайте се от него! Той случайни неща не прави. Обсъждал е с няколко политически сили издигането си (вероятно с всички на местно ниво). Но все още пред него има много варианти…

Вероятно ще направи още една визита някъде из Азия – както тази в Башкирия, където беше на посещение в завод за руска водка. Информация и фотографии от тази негова визита доскоро се вихреха из интернет-пространството, но същите внезапно изчезнаха. (?!)

И в крайна сметка:

Господин Легкоступ, вие сте неморален човек и за вас липсва добра репутация в града, каквато се изисква, за да бъдете избран на подобен пост. Учудвам се, че в продължение на два мандата успяхте да се задържите на ректорския пост – но имайки предвид обстоятелството на особената изостаналост на образователната система в страната ни, не се учудвам изобщо. Нали не си мислите, че гражданите на Велико Търново ще изберат за кмет агент на Държавна Сигурност (ДС) Пламен Легкоступ с псевдоним Оазис?

news_129_303164640PLAMEN_LEGKOSTUP-KLUB

Снимка: http://radiovelikotarnovo.com

На 26 юни 2015 г. в сайта Faktor.bg четем коментар на Александър Йорданов, озаглавен „C’EST LA VIE!” или защо ни трябват 200, а не два натовски танка. Какво може да се каже за подобни заглавия, освен че към настоящия момент русофобията добива все по-мащабен и все по-внушителен характер у нас. Това става не без съдействието на USA и зелените банкноти. Съдейки по някои оттенъци на реториката и общественото говорене, човек би останал с впечатлението, че България скоро дори ще обяви война на Русия…

Но…реториката е едно нещо, фактите – друго.

Нека за миг се абстрахираме от образувания като НАТО и да си зададем въпроса: Какво прави чужда военна техника на наша територия? При какви обстоятелства принципно военна техника на една държава се позиционира на територията на друга държава? Или бъркаме със схемата на разсъждение? Твърде вероятно е да бъркаме, тъй като военната техника идва у нас като НАТО-вска, тоест като собственост на НАТО. Нашата страна е пълноправен член на споменатата организация от 2004-та година. Като такава тя – страната ни – е в съюз с останалите страни-членки. Изхождайки от този факт следва да стигнем до извода, че присъствието на танкове у нас не е заплаха, а сигурност. В този смисъл Йорданов споделя в коментара си следното: „Дали танковете ще бъдат американски, германски, английски или канадски, френски и италиански, няма никакво значение. Важно е, че тяхното присъствие тук ще възпира руският агресор, докато самият руски народ не намери решение на казуса <Путин>“.

Прочитайки целия коментар на господин Йорданов, стигаме до извода, че реториката в голяма степен се припокрива, съвпада с фактите. Прав е Йорданов, казвайки че „най-великите ни царе в трудни дни за държавата са ползвали чужда военна помощ. Сключвали са различни съюзи, за да отбият пряката опасност за страната ни“, прав е и за това: „България не може да си позволи лукса да остане гола пред държава, която е придвижила на запад десетки свои силно въоръжени дивизии и не ги изтегля вече близо година от източната граница на съседна (едно море ни дели) Украйна.“ И изобщо, прав е дори когато казва това: „Да разчиташ на приятели в трудна ситуация е нормално. Пристигането на няколко натовски танка в България е символичен знак на приятелство. Истински ще бъде той, когато не 2, а поне 200 танка дойдат в България“. Но в последния случай реториката му, думите му вземат кулминационна за целия разговор роля. Те са, така да се каже, крайност в съждението.

Kрайните съждения не са грешни съждения или заблуди.

Поне не в този конкретен случай. Те са отговор на беснеещата и ескалираща руска пропаганда, ширеща се надлъж и нашир по нашите географски ширини. Защото когато Русия ръси и сее заблуди и неистини сред български граждани, то е съвсем логично да ѝ се отвърне по същия сходен, аналогичен начин.

Именно с крайни послания и невероятни заблуди руската пропагандна машина е подбрала своята целева група, така наречения таргет, у нас. Нали никой не си мисли, че тази група от хора (чийто мозъци са ежедневно промивани от медииния монопол) ще бъде оставена без алтернатива в информационния поток.

Една табелка от социалистическия период на страната ни. Освен с посредствеността си и проповедническо-заповедническия си характер, тя внушава и с двусмислие. Ето какво пише на тази табелка: „Всички достойни комунисти дружно под земята!“

11659232_1017970568227791_1737855268497259809_n
Едно запомнящо се изречение гласи: Внимавай какво си пожелаваш (току-виж се сбъднало). Но… такава е миньорската съдба: цял живот под земята, излезеш за малко – завиждат ти за пенсията, а после: пак под земята!

На вашето внимание предлагам виц, отнасящ се до конкретни обстоятелства в ЕС. Вицът представлява диалог, осъществяващ се между Жан-Клод Юнкер, настоящ председател на Европейската комисия, и Алексис Ципрас, настоящ министър-председател на Гърциястрана с огромни външни дългове. Но стига обяснения, ето гo и въпросния виц:

Стенограма на разговорите Юнкер – Ципрас. Строго секретно!

Юнкер: Ципрас, кога ще върнете парите?

Ципрас: Какви пари?

Ю.: Нали искахте 300 млрд. евро заем?

Ц.: Да, искахме.

Ю.: Дадохме ли ви?

Ц.: Да, дадохте ни.

Ю.: Похарчихте ли ги?

Ц.: Да, похарчихме ги.

Ю.: Е, кога ще върнете парите?

Ц.: Какви пари?

Край на вица.


 

Има една българска поговорка, която добре би паснала като извод тук: „Добре, че е майтапът, за да си кажем истината.“


Вижте също: Гръцки разговорки

 

ДРЪЖТЕ СЕ ЗА МАСА, БЮРО ИЛИ СТОЛ – ЗА ДА НЕ ПАДНЕТЕ, ЧЕТЕЙКИ ГОРЧИЛКАТА НА ИСТИНАТА ПО-ДОЛУ!
Извод от една нарочно създадена (от мен) екселска таблица показа, че средностатистическият представител на приятелите ми тук, във фейсбук рязко е погрознял, омалоумничил, дезинформирал се е и се е занемарил от гл.т. на собственото си развитие: психическо и физическо. Статистиката ми показва, че най-драстична е промяната във външния вид, като тази промяна не е към по-добро, а към по-лошо. Съветвам ви да насочите погледите си към последните две-три години и да видите как, къде и защо омаловажихте и изоставихте прекрасните си естетически възприятия. Съветвам ви да предприемете конкретни действия в другата посока!

Професии „Интелектуалец“ и „Общественик“; Изисквания към кандидатите за длъжностите:

– Да умеят да пишат открити писма и декларации

~ ~ ~

Популярни открити писма и декларации от български интелектуалци и общественици:

Функцията на интелектуалците и обществениците спрямо обществото е именно активно да се включват и да влияят върху обществените процеси. В този смисъл тяхната функция се припокрива с тази на гражданското общество. Посочените примери показват, че в известна степен понятията „гражданско общество“ и „обществен елит“ (а също и „интелектуален елит“) разполагат /оперират с едни и същи функции/възможности. Това, от своя страна, би могло да доведе до сливане на категориите „гражданско общество“ и „обществен елит“. А дали не се е вече случило?

По националното радио всяка нощ от 00:00 ч. до 03:00 ч. се предава тематична радио-продукция, озаглавена „Нощен Хоризонт“. Информация за нея можете да видите тук: www.bnr.bg/horizont/noshtenhorizont . Почти през вечер се рецитира поезия и се канят поети и поетеси, разказващи и рецитиращи това и онова.
В една от именно тия поетични нощи водещият е поканил някаква поетеса и разговарят. За пространството, за изкуството, за живота. Идва време на слушателските включвания в предаването. Включва се мъж със спокоен и уравновесен глас започва да разсъждава, питайки:

„Как така у нас не процъфтява производството на самобръсначки, например, на локомотиви и машини, а имаме такъв разцвет на поезия. У нас има толкова много поети и поетеси, пишат се толкова много стихотворения, издават се безброй стихосбирки, но за съжаление поезията не е конвертируема валута на световния пазар.“

След това разсъждение на слушателя, водещият на предаването подхваща темата за бръснарските ножчета: колко трудно е да се направят всъщност, колко висококачествена стомана им трябва и прочие. Припомня за някогашните турски бръснарски ножчета.

Водещият приключва с разсъждението си и в ефира на радиото зазвучава музика.

А аудиторията: тя слуша музиката, но фактически настъпва време за размисъл между дискусиите на водещия с гостенката. И в това време за размисъл у съзнанието на знайни и незнайни представители на аудиторията ехтят тия думи, дето онзи, който се включи „на живо“ каза. Ехтят и думите на водещия. И се избистрят едни мъчни въпроси: лесно ли е, наистина, да се пише поезия и трудно ли е, наистина, да се правят самобръсначки и локомотиви?

Впрочем: не е минала и една година от „фалита“ на голяма българска банка (КТБ) и се появява статистика (със задна дата): „България бележи един от най-големите спадове на фалити в региона“ (Виж тук: http://www.economy.bg/business/view/18527/Bylgariya-belezhi-edin-ot-naj-golemite-spadove-na-faliti-v-regiona ). В статията, показваща статистиката, се казва също и че силните икономически сектори у нас са ИТ, аутсорсинг, фармацевтичен бизнес, химическа индустрия и рибарство.

Пак от economy.bg научаваме, че предпочитаният медиен канал за европейците е телевизията, следвана от интернет. След тях са радиото и печатните медии. Социалните медии (или, както често ги наричаме, „социалните мрежи“) се използват от европейците почти толкова, колкото и печатните медии. (повече информация по темата, тук: http://www.economy.bg/marketing/view/18534/Predpochitaniyat-medien-kanal-za-evropejcite-e-televiziyata )

Съществувал някакъв композитен индекс, наречен „Икономика на светло“, който Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ публикува ежегодно. За 2014-та година стойността му е 68,28, а за 2013: 69,19. Тоест: индексът намалява. На практика това показва „посивяване“ на икономиката. (виж повече инфо тук: http://www.economy.bg/economy/view/18517/Indeksyt-Ikonomika-na-svetlo%E2%80%9C-namalyava )

Да кажа нещо и за един друг интересен индекс. Информацията е от Economy.bg. Ако те лъжат, и аз ви лъжа. Та… учени от Южна Корея са открили/създали индекс на социалния капитал, който е в пряка връзка с богатстото (to est развитата икономика) на дадена страна. И тази връзка е правопропорционална или, казано с други думи: колкото е по-голям индексът „Социален капитал“, толкова по-богата е дадена страна. А самият индекс се „изчислява“ от няколко показателя, сред които са следните:

  • усещане за социална справедливост,
  • доверие в институциите, партиите и медиите,
  • нива на корупцията
  • вероятност хората да се присъединяват към общности (съобразно сходни интереси в областта на изкуството, религията, спорта и др.)

Според анализ на „Индъстри уоч“ чуждестранните инвестиции в страната ни за последните 18 години са почти €43 милиарда. Най-много инвестират у нас (в нас) страните от Еврозоната, които са и основен търговски партньор на страната ни.

„Тука е голяма хамалогия“. Това изречение чух наскоро от устата на един почти 50-годишен мъж.
Не се притеснявам да помоля събеседника да уточни какво означава думата „хамалогия“. А той ми пояснява: „хамалска работа, кърски труд. Идва от „хамалин“ (хамал).

Подобна дефиниция на думата може да се види и в сайта bgjargon.com, където понятието е обяснено така: „тежка, неблагодарна работа; трудоемка и досадна работа, която трябва да се свърши като подготовка за същинската дейност“.

Добавих второ, поясняващо значение на думата в споменатия вече сайт. То е следното: „Хамалска работа, кърски труд. Думата е образувана от „хамал“ + „логия“ по пример на думи като биология, физиология, кардиология и прочие, но за разлика от тях не назовава определена наука, а се търси по-скоро експресивен нюанс.

По мое мнение по-адекватният вариант на думата, назоваваща тази реалия е „хамалщина“.

В сайта „Евро Хамали“ (виж тук: http://hamali-bg.com ) значението на думата е обяснено на дълго и широко. В първия абзац пише следното: „При опит да се даде точна дефиниция на думата хамалогия, първото и асоциативно сравнение, описваща я приблизително точно, е извършването на хамалски услуги и всичко свързано с хамали, транспортиране, преместване, опаковане, на различни по размер и големина предмети.“ (Вижте целия текст на този адрес: http://hamali-bg.com/hamali/hamalogiya.

Във фейсбук съществува страница, чието заглавие звучи забавно – „Университет по строителствo и хамалогия „ПЕШО МИСТРИЯТА“ (виж тук: https://www.facebook.com/pages/Университет-по-строителствo-и-хамалогияПЕШО-МИСТРИЯТА/223171414387071 ).

Толкова по тази дума.