Архив

Monthly Archives: септември 2015

Производителността на труда е икономически показател за количеството стоки или услуги, създавани от единица труд. Производителността на труда е свързана с организацията на производството, предприемаческите качества и въвеждането на иновации, уменията на работниците и тяхната степен на образование и компетентност. (Виж също статията в Уикипедия.)

На 30 юни 2015 г. Световната банка оповести данни, според които производителността на труда на България е най-ниската в сравнение с всички останали страни в региона (Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения и Румъния) и много под тази за целия ЕС (виж тук или тук).

Световната банка посочва начини, чрез които показателят Производителност на труда може да бъде подобрен/повишен:

  • повишаване качеството на образованието – особено основното и висшето, за което ефективността е все още предизвикателство;
  • стимулиране на ученето през целия живот;
  • въвеждане на все повече иновации;
  • ефективна съдебна система;
  • подобряване на инфраструктурата.

По-рано този месец от Българската стопанска камара изразиха мнение, че ръстът на заплатите в България изпреварва значително този на икономиката и производителността на труда (виж тук или тук).

Според данни на НСИ производителността на труда през второто тримесечие на тази година е нараснала с 2.2% на годишна база. За сравнение – минималната работна заплата се е повишила с близо 12% през 2015 г. и ще продължи да се увеличава с по 10% през следващите две години (виж тук или тук).

В самия край на настоящия месец от презентация на Световната банка стана ясно, че ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение (виж тук или тук).

Интерес представлява и едно интервю от 5 септември 2013 г. за Капитал Daily, озаглавено „Ниската производителност на труда в България е проблем“. Интервюираният е бизнесменът Фил Филипов. Ето какво казва той в интервюто:

„Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество.“

Освен за дисциплината, Филипов говори и за впечатленията си от производителността на труда на българите:

„Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така – при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя – не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари.“

Цялото интервю може да се прочете в сайта на Капитал или тук.

Събраните в тази статия извадки от публично достъпни статии, статистики и интервюта показват, че в страната ни съществува проблем с производителността на труда. Но освен с ниската производителност на труда, българите можем да се срамуваме и от нещо друго – нагласата ни да работим.

Според информация от Евростат, публикувана по-рано тази година (през април) българите, които биха могли да си намерят работа, но не го правят, през 2014 година са били 7,6%, или 257 хил. души при средна норма за ЕС от 4,8 на сто (виж тук).

Изводи няма да правя: фактите са показателни.

Advertisements

В края на месец Септември 2015-та година министър-председателят на Република България беше показан в едночасово интервю от ефира на голяма българска телевизия.

(За любителите на фактологични подробности ще кажа, че интервюто взе Антон Хекимян, беше излъчено в ефира на BTV на 25. IX.2015 г.)

Не е сложно усилие да се досетим, че един час е много време и че господин Борисов успя да разясни много въпроси от обществения живот в България и Европа.

Основна тема, съвсем логично, беше темата за бежанците. Именно по повод на бежанците нашият премиер Борисов беше седнал на една маса в Брюксел с германския канцлер Ангела Меркел и други европейски лидери преди няколко дни. Ако трябва да бъдем по-коректни – тогава ще споделим и това, че самият Борисов беше публикувал снимки от събитието в профила си във Фейсбук. Дори беше дал заглавие на албума – „Среща на ЕНП” (За незнаещите ще кажа, че „ЕНП” е Европейска Народна Партия. ГЕРБ е част от ЕНП; Реформаторският блок също). Та снимките на Борисов с Ангела Меркел са нещо, с което малко нашенски политици могат да се похвалят. На две от снимките той гледа някъде напред, а тя, жената, пише нещо.

Та…

Много бежанци (основно идващи от Сирия) са се запътили към сърцето на цивилизована Европа. Преди време Иво Инджев каза, че Русия е тази, която предизвиква бежанските нашествия – имала, била, да си връща на Запада… Това, естествено са други въпроси, те са от международно естество. Факт е обаче, че без съгласието на Великите сили (част от които е и Русия) нищо на тази планета, което да засяга толкова много хора, не може да се случи. Бежанците са навсякъде из Европа: като започнеш от бедната и изостанала от своите европейски партньори България и стигнеш чак до Германия. Австрийците и до днес умело си затварят очите и извозват с влакове хиляди бежанци към германската граница. Но Германската граница не се минава така лесно, както границите на другите европейски страни. Но да оставим съдбините на хилядите бежанци, оказали се с изгубени лични документи (но за сметка на това неизгубени смартфони и пари в брой) насред Европейския съюз. Да видим какво се случва из българско по същото време.

В общественото пространство се появи част от стенограма от преди години, в която някогашния министър-председател Иван Костов отказва да приема бежанци от Косово на територията на страната ни.

Това какво означава? Означава, че някой пак се рови из архивите и изважда от там удобните факти, за да ги използва във вътрешнополитическите битки.

Едно е сигурно: България ще бъде с дясно правителство занапред (каквато е и ще бъде цяла Европа).

Та…

Да се върна, все пак, на интервюто с Борисов. Ето някои важни извадки от думите на министър-председателя. Ще коментирам всяка от четирите извадки.

„Много браншове имат проблеми с намирането на работна ръка – въпреки безработицата. – Тук ставаше дума за такива професии, които не изискват никаква квалификация. Тези думи бяха казани в контекста на това, че бежанците са се запътили към Германия и Франция, а тукашната обстановка не ги привлича особено. Но тълкувайки изречението извън този контекст, ще разберем, че за съвременния българин съществуват професии, които не иска да работи и по-важното: не му се налага да си изкарва парите чрез тях. Съвременния българин има не само правото, но и възможността да избира какво ще работи.

Изречението е показателно и носи в себе си информация за ситуацията, в която се намира страната ни.

И едно изключително ценно изречение, което рано или късно ще стигне до ухото на средностатистическия българин:

„Когато се научим да работим като германците, когато започнем да даваме такава производителност на труда – тогава ще стане и нашата държава такава.”

Бих искал всеки, който наистина милее за тази държавица, да прочете горното изречение поне два пъти и да разбере, че на този народ български не му е виновен нито политическия елит, нито великите сили, нито турското робство, нито руската окупация на страната ни, маскирана като социализъм. Ако щете вярвайте, но нищо от тези неща няма връзка с реалното състояние на държавата ни. Българина го мързи да гледа, камо ли да работи! Няма живец у този народ и толкова!

Друга важна извадка от думите на министър-председателя разкрива темата за неговите опоненти:

„Има хора, които искат да има хаос. Има хора, на които не им харесва, че се строи, че се развива държавата, че сме стабилни, че се повишават доходите, че се отделят пари за пенсионерите, че милиарди влизат в земеделието, че събираме милиарди от контрабандистите. Има хора, на които това не им харесва.”

Войните и лошите условия на живот по всички точки на света предизвикват мощни потоци от бежанци и мигранти към Европа.

Особено много се пише и говори в европейските медии за бежанците.

И макар че бежанците отиват към сърцето на Европа, а не остават в нейната периферия – българските медии не остават по-назад в обсъждането на въпроса „Има ли нужда Европа от бежанци?“.

Наблюдавам как от няколко седмици във всички нашенски медии се пише и говори за бежанци. И това писане и говорене е в повечето случай с негативна нагласа.

Не виждам какво имате против тези бежанци – това са хора, които са готови да работят, да си плащат данъците и т.н.; те искат да се превърнат в пълноценна част от европейското общество. В този смисъл те биха били по-пълноценни граждани от много наши събратя-европейци.

Освен това демографската криза на нашия континент може да бъде контролирана и минимизирана именно чрез миграционни и бежански потоци.

И друго нещо, за което Европа прави разлика днес: бежанците не бягали от войната, това били „икономически мигранти“.

Има ли значение от какво бягат тези хора, щом БЯГАТ?

%d bloggers like this: