Архив

Monthly Archives: октомври 2015

Трябва всеки човек да търси начини да помага на обществото. Като казвам „помага“, нямам предвид, че обществото буквално се нуждае от помощ, а че човекът – за да бъде той пълноценно чувстващ се – е нужно да намери възможност за включване в обществената система.

Не мога да се съглася, че „човек трябва, за разлика от стадното животно, да живее самотно – сред природата – сред животните, растенията и в контакт с тях“, както смята  Андрей Тарковски – един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.

Мога да се съглася с определения за човека като „мислеща вещ” (виждането е на основоположника на съвременната философия – Рене Декарт), „обществено животно” и „политизирано животно”, „zoon politikon” (определения, дадени от бащата на науката – Аристотел), „ историческо животно” (определението принадлежи на един от големите мислители на немската идеалистическа философия – Георг Хегел). Авторът на последното определение – Хегел – е автор и на следния извод: „Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.

Пред всеки един от нас стоят два пътя (начина) за подкрепа на обществото. Рано или късно поемаме по единия от тях. Първият път – това е прекият път (или прекият начин). По този път вървят повечето хора. Това са помощи, подкрепи на дребно, битките на деня – изобщо: конкретни действия, водещи до видими резултати в близък времеви план. Повечето хора почти не осъзнават тези конкретни действия като вид подкрепа за обществото. Такива са: да отидеш да гласуваш; да си пуснеш телевизора, да прочетеш или чуеш нещо, свързано с обществения живот; да го изкоментираш, интерпретираш, анализираш и т.н. Това са все действия, спояващи обществената сплав. Нищо особено, нищо сложно няма тук.

Вторият път е косвеният, заобикалящият настоящето начин. Тук методите за положително въздействие върху обществото са ограничени откъм брой. Това ограничение не е притеснително, защото от друга гледна точка съществуват неограничени, т.е. потенциално безкрайни откъм време ефекти. Представете си, че хвърляте гюле насред вселената. То ще лети в безкрайната шир дълго време след като вас няма да ви има. Тази хипотетична постановка може и да ви изглежда странна, абсурдна. Но ако се замислите – не е ли същото, когато един автор издаде своя роман, своя философска концепция,  свое стихотворение, направи филм или песен, построи паметник или някаква друга забележителна архитектура (и т.н.) – не е ли същото, щом делото му, произведението му, онова, което е сътворил със собствения си дух остава дълго време след него, след неговата смърт.


 

 

Advertisements

„Варосваме крепостните кули, поправяме улиците, чешмите и други незначителни работи. Погледнете към тези, които ръководят строежите. Едни от тях от бедняци станаха богаташи, други никому неизвестни сега са на почит, а някои си построиха собствени къщи, по-големи от обществените сгради. Колкото е намаляло богатството на държавата, толкова се е увеличило тяхното богатство.
Къде е причината за всичко това? Управниците са господари на благата и чрез тях се върши всичко, а вие, народът, сте без сила, лишени от пари. Изпаднали сте в положение на слуга, някакъв придатък и сте доволни ако те ви раздават пари за театър или ви устройват тържества, и което е най-мъжествено от ваша страна, вие сте им благодарни, понеже ви дават това, което си е ваше. А те ви подкарват към такива забавления като градски затворници и ви правят послушни, за да им бъдете под ръка.“

Демостен, 349 г. пр. Хр.


Източник: „Речите, които промениха света“

Живеем в невероятно време! Всеки един от нас може да разкаже каквото си иска. И ако историята или разказът му са достатъчно добри, те ще бъдат прочетени от милиони, а защо не и от милиарди хора по земята.

Високоскоростната информационна ера  е имала такова достижение. Ако си спомняте песента на PSY „Gangnam style”, която се появи през 2012 г., беше чута от над един милиард души в рамките на няколко месеца. Към момента тя е чута от няколко милиарда души. Появи се статистика, че всеки втори жител на планетата я е чувал поне веднъж.

Една песен да бъде чута от половината население на планетата – това е достижение на настоящата епоха. Това не би могло да се случи през 20-ти или 19-век. И не само музикалните произведения, а и текстовите, изобразителните и изобщо – всичко, което би могло да се разпространява чрез интернет мрежата – съдържа в себе си потенциална интернационална популярност . (Шоу-бизнесът не познава граници…)

Номерът при воденето на блоговете е друг: добий популярност без да печелиш от блога си така, както шоу-бизнесът печели от добитата популярност.

Да водиш блог означава да споделяш идеите си. По този начин всеки, който води блог – споделяйки идеите, вижданията, възгледите си – оказва влияние върху онези, които четат, слушат или по някакъв друг начин възприемат информацията, дадена в блога. И ако стигна по-надалеч, без обаче да се разпростирам в съжденията си, то блоговете са за онези, които са способни (или имат желанието да са такива) да оказват влияние върху средата.

Предлагам ви 7 разновидности на блогове. Съществуват поне още 700, но мисля, че тези са широко разпространените.

Съветвам всеки, който се чувства пълноценен и изпълнен с мисъл и дух, да започне да пише в блог. Подходящи платформи няма да споменавам (не са ми платили за продуктово позициониране :P ).

Ето ги:

  • Читателски блог. Ако четенето е сред предпочитаните ви занимания, то това е вашият тип блог. В него можете да споделяте впечатленията си от прочетените текстове или от любимите си такива: да опишете своята гледна точка за текста, да предложите своя прочит или пък да представите своите изводи и заключения от прочетеното. Напоследък броят на читателските блогове на български език се увеличи драстично.
  • Политически блог. Ако се интересувате от обществените и политическите процеси и събития – това е блогът, който е желателно да започнете веднага. Дали ще се включите със свой коментар, спрямо дадено събитие/случка, със своя интерпретация или с даден въпрос – няма значение. Всеки, който започва да пише в такъв тип блог, автоматично се включва в гражданския коректив на властта.
  • Исторически блог. Историческите събития от миналото са предпочитана тема за много хора както в България, така и в целия свят. Нещо повече – историята винаги ще вълнува поколенията. В архивите се съдържат многобройни интересни и прелюбопитни факти и подробности, които биха могли да станат доста популярни. Онези, които се интересуват от исторически тематики, е хубаво да започнат да разказват за своите впечатления от тях именно в исторически блог.
  • Блог за изкуство, арт и др. Безспорно е, че изкуството е било и ще бъде дълго време „на мода” (извинете ме за клишето). То винаги ще вълнува масите (още веднъж: извинете!). Ако се занимавате с изкуство – създавате го, проучвате го или го популяризирате – , то това е вашият блог.
  • Блог за фотография. Фотографията е хоби на милиони хора по целия свят. В последните 1-2 десетилетия се наблюдава интерес към съвременната черно-бялата фотография. Ако обичате да снимате паметници, природни забележителности, градска среда, детайли или нещо друго – непременно започнете да публикувате снимите си в блог. Вие дори не подозирате колко много хора биха се вълнуватли от фотографиите ви.
  • Блог от типа „личен дневник”. Това е добър избор за водене на блог. Но не е за всеки; по-скоро е за смелчаци ;) . Идеята тук е да пишете и публикувате всичко, което ви се струва достойно, добро, подходящо.
  • Блог за вашето хоби. Каквото и да е хобито ви (или хобитата ви), сигурен съм, че има какво да разкажете за него (за тях) в евентуалния ви – създаден специално за тази цел – блог.

Датата е 25 октомври 2015 г. У нас се провеждат избори за местна власт, а между другото се провежда и референдум за възможността да бъде въведено електронно гласуване.

Гласувах за местна власт. Подкрепих и референдума. На връщане от избирателната секция срещнах 70-годишния си съсед от втория етаж на кооперацията, в която живея понастоящем.

Поговорихме си, естествено, за референдума.

Човекът ми каза, че е зачеркнал „НЕ“, защото сметнал, че технологиите не са достатъчно сигурно средство.

Доаргументира тезата си с това, че в Германия не се провежда електронно гласуване именно заради липсата на достатъчно гаранции по сигурността на този вид вот. Освен Германия, изброи и няколко други държави на Европейския съюз. Връхна точка в аргументацията му беше посочването на това, че преди време сайтът на Белия дом беше хакнат от китайски хакери.

„Щом най-влиятелната страна в света – каза възрастният човек – не може да защити системите си от хакерски атаки, какво остава за малките страни, каквато е България?“

На 25 октомври в България предстоят избори за местна власт. Българските граждани ще имат възможността да упражнят правото си на гласуване.

На 25 октомври, освен местни избори, ще се проведе и референдум, според чийто резултати ще стане ясно дали ще бъде въведено електронното гласуване в България.

Наличието на такъв референдум е силно обнадеждаващо за страната ни: показва, че България има потенциал да се превърне в силна и устойчива демокрация.

Осъществяването на подобен тип референдум привлича симпатиите на европейската преса към страната ни.

Белгийският вестник EUobserver вече уведоми своите читатели за предстоящия референдум.

Ето какво посочва изданието под заглавие „Bulgaria holds referendum on electronic voting„:

Bulgarians will vote on Sunday (October 25) in a referendum on whether to introduce electronic voting, which the country’s reformist leaders hope can change its political landscape and advance their agenda.
If the Yes camp wins, electoral law would be amended to give voters the choice of going to the ballot box or staying at home and voting on their computer or tablet.

Some 77 percent of voters are likely to vote Yes, according to a poll conducted earlier this month by the Sofia-based Alpha Research agency. It said the referendum turnout is expected to be 49 percent – which would be enough to validate it – compared to 58 percent forecast for the local elections also held on Sunday.
„The remote electronic voting will ensure higher election turnouts,” Bulgarian veteran tennis star Manuela Maleeva said. A tennis world number 3 in 1985, 48-year-old Maleeva heads one of several grassroots campaigns for the Yes camp.

“Bulgarian citizens abroad as well as many citizens in the country will have easier access to participation in elections and referenda,” she said, referring to the 2 million Bulgarian citizens who live outside the country of 7.2 million.

For now, the Bulgarian diaspora, mainly located in the EU and North America, votes in Bulgarian embassies and consular services. But people have been complaining of long distances, insufficient capacity of voting stations and long queues to vote.

Vote-buying
The referendum initiators hope that electronic voting will help eliminate vote-buying which parties practice predominantly in Roma slums, as well as so-called ‘corporate voting’ where people in economically depressed areas follow dominant employers’ orders in order not to lose their jobs.

The EU Commission has highlighted vote-buying in its annual reports on Bulgaria’s justice and home affairs reforms. But the practice has proved difficult to eradicate despite dozens of low-level convictions.

Reformist groups are pinning their hopes on electronic voting to broaden their electoral base by luring more young and educated people to vote. The current political scene is largely shared by parties relying on elderly, poor and low-educated voters who are suspicious of modernisation and are prone to manipulation and nostalgia of the country’s Communist past.

The younger white collar class is often apathetic to mainstream politics and sceptical of its ability to bring about change. Most of it prefers to move to other EU countries or overseas.

The four parties in the ruling coalition – the centre-right GERB of prime minister Boiko Borisov, the Reformist Bloc, the moderately nationalist Patriotic Front and the left ABV of former president Georgi Parvanov have urged their supporters to vote Yes.

More convenient
The Socialist, formerly Communist, Party and the far-right pro-Russian Ataka party lined up to back the No, saying „the introduction of electronic voting creates premises to manipulate and control the vote.”

The predominantly Turkish ethnic Movement for Rights and Freedoms (MRF), a kingmaker in a series of post-Communist parliaments, has not stated a clear position.

It is not clear how distance voting would impact the MRF, which is known for its loyal and disciplined voters who make up to 10 percent of the electorate. The vast majority of them are low-educated people with poor or no computer skills.

Electronic voting will, however, make elections more convenient for the hundreds of thousands of Bulgarian ethnic Turks who have settled in neighbouring Turkey. So far, many of them have been travelling by bus to Bulgaria to cast their ballots.

До 25 октомври остават няколко дни. Държа да запозная читателите си с още няколко любопитни подробности по повод референдума за електронно гласуване. Ето ги:

12108108_1049797748373051_9075342678307643452_n

Не всеки е наясно с какви възможности разполага, когато му се налага да намери квартира. По-долу описвам четири начина, които съм прилагал досега. Със сигурност съществуват много повече от изброените тук възможности за намиране на квартира. Смятам, че това са основните работещи стратегии. Вижте ги:

  1. Чрез агенция за недвижими имоти. Безспорно това е най-подходящият начин да откриете такова жилище, каквото търсите. Този тип агенции осигуряват посредническа дейност между наемодателите и потенциалните наематели. В България обикновено за дейността им заплащат наемателите (сумата е в размер на половината от месечния наем за жилището, което ще наемете).
  2. Чрез интернет ресурси. Това означава да намерите обява за отдавано под наем жилище в интернет пространството. Важно е да намерите сайт, форум или друг тип място (например група във фейсбук), където обявите се публикуват директно от наемодателите. Казвам го, защото често се срещат обяви, в които пише „без посредник”, но в действителност се оказват публикувани именно от посредник, например агенция за недвижими имоти.
  3. Чрез познати и приятели. Този метод е подходящ, стига да познавате достатъчно много хора. Препоръчвам ви да не се вслюшвате в мненията им за отдаваните под наем жилища, тъй като е възможно за едно и също жилище да чуете противоположни оценки (все пак хората са различни: мислят различно, виждат нещата различно и т.н.)
  4. Чрез по-висока степен на самоинициативност. Например – пуснете обява в местния вестник, радио или телевизия. Това може и да ви звучи като отживелица, но повярвайте ми работи. Именно чрез обява в регионалната преса намерих квартирата си.
 Текст на Николай Слатински*

Може да е пожелателно мислене, но виждам, че в аудиториите има все повече много будни и мислещи студенти. Може да са все още относително малко на брой, но вероятно животът във вълчите условия, безпросветната власт при няколко правителства поред, липсата на особени илюзии карат една част от младите хора да се вземат в ръце, да си казват, че няма на кого да разчитат, защото
– държавата няма за приоритет подкрепата на умните и талантливите, знаещите и можещите;
– тези, които овладяват ключовите позиции в институциите, оценяващи и акредитиращи университетите обслужват собствените си университети или мрежи на бивши силови структури и нямат за цел отстояването на високи стандарти в преподаването и преподавателската етика;
– голяма част от бизнеса у нас като правило има в генезиса си плячкаджийство, заграбване, източване, присвояване на публична собственост и обществен ресурс и не се нуждае от способни специалисти;
– партиите залагат не на най-добрите по дипломи (в зависимост от университета), по креативност, по знания, и по успех, а действат като стройни доставчици на свои протежета, калинки, бизнес- и интимни приятели, послушници и приносители на вътрешна информация за дискредитиране на политическия опонент или непокорния бизнесмен.
Затова според мен има тенденция в тези адски трудни условия у нас младият човек да си дава ясна сметка какво се случва, да включва на съвсем различна скорост и да се мобилизира. И така постепенно започва в страната да се формира една макар и не представителна извадка, но прослойка от много умни и борбени млади човеци.
Аз се отнасям еднакво към всички в аудиторията, защото ако някои от тях са по-слаби, или по-малко можещи, или по-повърхностни, или не разбрали, че това не е 13 или 14 клас, а качествено нов тип учебно заведение (което практически няма социални функции да се грижи за тях, ами постоянно отсява, центрофугира, разделя и разпределя по-кадърните от останалите и затова който не иска да се учи и да знае, той пак ще вземе диплома, но няма да е специалист и никога няма да има време да навакса това, което е проспал през следването), то е и защото тези младежи са жертва на спихващото се и скапващо се средно образование, на цялото наше загниващо и затъващо общество, което може да се прави на патреот, но пет пари не дава за това, че си изпускаме държавата – най-вече благодарение на него, на псевдообществото, на сивата маса от атомизирани, чалгизиращи се и спасяващи се поединично индивиди.
Младите хора в аудиториите, които са с характер, с борбеност, с желание да надграждат, да се самоактуализират и развиват, пак ще го кажа, според мен започват да стават повече. Те се превръщат в много качествени личности напук на държавата, обществото и властимащите.
Аз ги виждам как те не се притесняват да питат, да спорят, да си казват мнението и все по-често долавям колко сложни са въпросите им, колко трудни са отговорите ми, как се срещам с подготвени личности, не само назубрили знания, но и работили над книгите самостоятелно и упорито.
Независимо колко усилия ние като общество полагаме да съсипем младите и да ги лишим от стимули, от възможности за реализация, от нормални условия за живот, от всякаква гордост, че са българи (защото не можем да ги караме безкрайно да се гордеят колко по-по-най-древна цивилизация сме били, след като сме най-най-по-обезобразяващата се и обезсмислящата се европейска държава, която е на автопилот и си има начело не лидери и самокритично мислещи държавници, а пъдари и хвалипръцковци, не визионери и стратези, а ловки политически играчи и шмекери) – та независимо от това, напук на това, въпреки това, броят на стойностните младежи в аудиториите започва да нараства.
За съжаление, тези светли млади хора, рано или късно ще си заминат от нашата задъхваща се от безхаберия, зависти, омрази, ксенофобии и раздори коридорна територия с обслужващи функции, която се държи като тенекиен ветропоказател сред бурните геополитически ветрове, въртейки се в зависимост от тяхната посока и без капчица обща, обществена воля да изглежда малко по-достойна, по-замислена за себе си и по-загрижена за децата си.
Въпреки това, като гледам тези чудесни и неуниващи млади хора, аз им се радвам, нищо, че техните будни погледи и леко критични изражения на лицата не ми дават да си чета лекциите щадящо себе си, разчитайки само на рутината, опита, начетеността и отдавна апробираните технологии и техники за преподаване. И винаги трябва да съм готов да отговоря на някой съвсем неочакван въпрос, защото дори и да знаят по-малко от мен, те понякога имат много по-остри сетива за реалността и много по-бързо долавят кога едно утвърдено знание вече не е адекватно, защото е адресирано към вчерашния ден. Понякога дори буквално към вчера, ала днес всичко вече е много по-различно и някои съвсем малки промени в света, Европа, региона и у нас, са довели до значителни и непредвидени последствия.
Никога няма да им кажа – стойте тук, търпете тук, мъчете се тук. Тук неизбежно или адски вероятно е да ги смачкат и смажат, обезверят и обезличат. Ако могат – да тръгват на път, да докажат себе си там, където ще ги оценят истински и справедливо.
А когато България или това, което е останало от нея реши все пак да се пробуди и да покаже поне мъничка воля за живот, тя ще се нуждае от знаещи и можещи, умни и талантливи, честни и почтени, амбициозни и рискуващи специалисти. И може пък да се досети, че тя ги има и има на кого да се опре, на кого да разчита, те са нейно богатство – и този безценен капитал, този животоспасяващ потенциал се е съхранил само защото е потърсил себе си там, където би могъл да намери реализация и да се докаже. А да имаш това богатство, този безценен капитал, този животоспасяващ потенциал не е никак малко.


* Николай Слатински е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002—2006 г.


Текстът е публикуван без заглавие в личния профил на автора във фейсбук.