Млади и надеждни

 Текст на Николай Слатински*

Може да е пожелателно мислене, но виждам, че в аудиториите има все повече много будни и мислещи студенти. Може да са все още относително малко на брой, но вероятно животът във вълчите условия, безпросветната власт при няколко правителства поред, липсата на особени илюзии карат една част от младите хора да се вземат в ръце, да си казват, че няма на кого да разчитат, защото
– държавата няма за приоритет подкрепата на умните и талантливите, знаещите и можещите;
– тези, които овладяват ключовите позиции в институциите, оценяващи и акредитиращи университетите обслужват собствените си университети или мрежи на бивши силови структури и нямат за цел отстояването на високи стандарти в преподаването и преподавателската етика;
– голяма част от бизнеса у нас като правило има в генезиса си плячкаджийство, заграбване, източване, присвояване на публична собственост и обществен ресурс и не се нуждае от способни специалисти;
– партиите залагат не на най-добрите по дипломи (в зависимост от университета), по креативност, по знания, и по успех, а действат като стройни доставчици на свои протежета, калинки, бизнес- и интимни приятели, послушници и приносители на вътрешна информация за дискредитиране на политическия опонент или непокорния бизнесмен.
Затова според мен има тенденция в тези адски трудни условия у нас младият човек да си дава ясна сметка какво се случва, да включва на съвсем различна скорост и да се мобилизира. И така постепенно започва в страната да се формира една макар и не представителна извадка, но прослойка от много умни и борбени млади човеци.
Аз се отнасям еднакво към всички в аудиторията, защото ако някои от тях са по-слаби, или по-малко можещи, или по-повърхностни, или не разбрали, че това не е 13 или 14 клас, а качествено нов тип учебно заведение (което практически няма социални функции да се грижи за тях, ами постоянно отсява, центрофугира, разделя и разпределя по-кадърните от останалите и затова който не иска да се учи и да знае, той пак ще вземе диплома, но няма да е специалист и никога няма да има време да навакса това, което е проспал през следването), то е и защото тези младежи са жертва на спихващото се и скапващо се средно образование, на цялото наше загниващо и затъващо общество, което може да се прави на патреот, но пет пари не дава за това, че си изпускаме държавата – най-вече благодарение на него, на псевдообществото, на сивата маса от атомизирани, чалгизиращи се и спасяващи се поединично индивиди.
Младите хора в аудиториите, които са с характер, с борбеност, с желание да надграждат, да се самоактуализират и развиват, пак ще го кажа, според мен започват да стават повече. Те се превръщат в много качествени личности напук на държавата, обществото и властимащите.
Аз ги виждам как те не се притесняват да питат, да спорят, да си казват мнението и все по-често долавям колко сложни са въпросите им, колко трудни са отговорите ми, как се срещам с подготвени личности, не само назубрили знания, но и работили над книгите самостоятелно и упорито.
Независимо колко усилия ние като общество полагаме да съсипем младите и да ги лишим от стимули, от възможности за реализация, от нормални условия за живот, от всякаква гордост, че са българи (защото не можем да ги караме безкрайно да се гордеят колко по-по-най-древна цивилизация сме били, след като сме най-най-по-обезобразяващата се и обезсмислящата се европейска държава, която е на автопилот и си има начело не лидери и самокритично мислещи държавници, а пъдари и хвалипръцковци, не визионери и стратези, а ловки политически играчи и шмекери) – та независимо от това, напук на това, въпреки това, броят на стойностните младежи в аудиториите започва да нараства.
За съжаление, тези светли млади хора, рано или късно ще си заминат от нашата задъхваща се от безхаберия, зависти, омрази, ксенофобии и раздори коридорна територия с обслужващи функции, която се държи като тенекиен ветропоказател сред бурните геополитически ветрове, въртейки се в зависимост от тяхната посока и без капчица обща, обществена воля да изглежда малко по-достойна, по-замислена за себе си и по-загрижена за децата си.
Въпреки това, като гледам тези чудесни и неуниващи млади хора, аз им се радвам, нищо, че техните будни погледи и леко критични изражения на лицата не ми дават да си чета лекциите щадящо себе си, разчитайки само на рутината, опита, начетеността и отдавна апробираните технологии и техники за преподаване. И винаги трябва да съм готов да отговоря на някой съвсем неочакван въпрос, защото дори и да знаят по-малко от мен, те понякога имат много по-остри сетива за реалността и много по-бързо долавят кога едно утвърдено знание вече не е адекватно, защото е адресирано към вчерашния ден. Понякога дори буквално към вчера, ала днес всичко вече е много по-различно и някои съвсем малки промени в света, Европа, региона и у нас, са довели до значителни и непредвидени последствия.
Никога няма да им кажа – стойте тук, търпете тук, мъчете се тук. Тук неизбежно или адски вероятно е да ги смачкат и смажат, обезверят и обезличат. Ако могат – да тръгват на път, да докажат себе си там, където ще ги оценят истински и справедливо.
А когато България или това, което е останало от нея реши все пак да се пробуди и да покаже поне мъничка воля за живот, тя ще се нуждае от знаещи и можещи, умни и талантливи, честни и почтени, амбициозни и рискуващи специалисти. И може пък да се досети, че тя ги има и има на кого да се опре, на кого да разчита, те са нейно богатство – и този безценен капитал, този животоспасяващ потенциал се е съхранил само защото е потърсил себе си там, където би могъл да намери реализация и да се докаже. А да имаш това богатство, този безценен капитал, този животоспасяващ потенциал не е никак малко.


* Николай Слатински е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002—2006 г.


Текстът е публикуван без заглавие в личния профил на автора във фейсбук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s