Архив

Monthly Archives: ноември 2015

Животът си върви, проблемите не спират.

Непрекъснатото отлагане не е просто проблем или бреме.

Т о   е   к а т а с т р о ф а !

По-долу представям информации за мутробарока с посочване на източници

http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1519486&i=1523701&offset=all

Автор: Uve_Smotanson

Дата:   15-08-10 07:16

„Идеята за тази словесна комбинация се пръкна някъде в залеза на 90-те (…). Към днешна дата със същото се обрисува плажния пасторал на любимото на цялото българско човечество Черноморие. Обикновено са някакви хотелчета скалъпени на две на три. Някаква боза от испански граниторгес, японска мазилка, гръцки терикакот, виенски шницел и балиго още какво. Сумарно картинката представлява, нещо подобно на ромските гета с нахвърляни на 2 на 3 стени и сателитна чиния с размер колкото стадион „Васил Левски“, която имаш чувството, че ще срине покрива на постройката при първия полъх на вятъра. Най-вероятно в тия хотели, ако ти стъпи крака – или нещо ще се достроява, или нещо няма да работи, или както преди няколко дни ще ти спрат я ток, я вода. В най-големия ти кошмар ще видиш всичко това накуп. Звукът на хилти в 6 сутринта е един слабо известен лек срещу махмурлук”.

В същия сайт,

Автор: tnt,

Дата:   15-08-10 08:57

„мутробарок“ -> стил в съвременната архитектура при който архитектите се опитват да издигнат от бетон къщичката на Барби и Кен без оглед на :

– функционалност,

– заобикалящи архитектурни стилове /най-често, совен ако не става въпрос за комплекс от барби-къщички/

– качество на използваните маериали

– съблюдаване на околната среда

– съобразяване с факта, че се строи за хуман биингс

Зачерква се всякаква традиция в строителство и архитектура и се мятаме на най-грозния кич…

http://www.bgjargon.com/word/meaning/мутробарок

„Архитектурен стил, отличващ се с безвкусица, прикрита чрез огромни разхищения на строителни материали, които са придобити по криминални дейности.

http://eenk.com/post-mutrobarok

Пост-мутробарокът процъфтява в периода 2005-2010. Предшестващият го стил в новата българската архитектура и интериор е мутробарокът, който преоткрива еклектиката, без да го осъзнава, защото комбинира всички неща, смятани от собственика (не проектанта) на даденото място за яки. Всички, но на едно място.

Основната разлика между двата стила е, че пост-мутробарока се придържа към един „стил“ или копира елементи от не повече от две книги на Taschen, при условие, че и двете са на една тема. Пост-мутробарокът все още е твърдо в полето на кича, но поне се отделя от центъра, където властва ранния мутробарок или прото-мутробарока.

 Да припомним, че собствениците на сгради в периода 1995-2005 не са имали доверие на дизайнерите и са налагали своите идеи за вкус на фирмите изпълнители. Изпълнителите от своя страна са били финансово зависими и в 90% от случаите са изпълнявали проектите както са им били заръчани, без да добавят своето експертно мнение, но не са слагали и своето име зад тях. За това голяма част от автентичния мутробарок е анонимна. С течение на времето, доверието у проектантите и дизайнерите се изгражда те все повече налагат своите решения, които стават все по-естетически възпитани и така надвиват на еклектиката в ранните години.

 Пост-мутробарокът е революция, той надгражда мутробарока, но не го допълва. Т.е. не можете да промените един мутробарок интериор в пост-мутробарок такъв. Строите нова сграда в новия стил.”

N-поредна победа на избори за партия ГЕРБ се случи в един от последните месеци на 2015 година. Партията, която е част от Европейската Народна Партия (ЕНП), се ползва с голямо доверие сред българското общество, ако съдим по изборните резултати. Това обстоятелство създава благоприятна среда за провеждането на цялостни реформи.


Но това обстоятелство създава и благоприятна среда за опозиционните сили в страната, често възползващи се от слабостта на българските граждани към популистични твърдения (популизъм, в смисъл на „създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми“).


Твърде често в публичното пространство започнаха да се появяват текстове, които компрометират жалките опити на правителството да проведе реформи.

Ето какво пише в един от тези текстове:

„Съвсем скоро най – уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга.“

В горното изречение авторът се заиграва с така наречения „данък вредни храни“, целящ именно некачествената храна да бъде обложена с данъци. С въвеждането му се цели да се ограничи употребата ѝ именно от „най – уязвимата част от населението“

Разбира се, авторът с всяко изречение манипулира и така читателят – колкото и да се стреми към критично мислене – бива омотаван и лъган. Далеч съм от мисълта да опровергавам ред по ред, дума по дума написаното от Тодор Галмадиев в http://www.memoriabg.com. За текста мога да кажа само, че е силно тенденциозен и спъва жалките опити за реформиране на тази държава.


Ще попитам критично настроените читатели:

Какво е необходимо в моменти като този: популизъм на опозиционно настроени или реформи на трезвомислещи?

Едно от двете трябва да е; тук няма златна среда.

Или – или!

Тази вечер реших да разбера какви са новостите от страната ни. Останах потресен.

Предупреждавам ви – това не е сценарий от психотрилър, това са вечерните новини от България днес:

№1: 16 човека загинаха при тежка катастрофа на трамвай в София.

№2: Миньори плашат с режим на тока.

№3: Ден на траур в Сливен в памет на 15-годишната Симона, зверски убита в училищен двор.

№4: Убиецът от магистрала ”Струма” се предаде.

№5: Почина 94-годишната Емилия Бузова, която беше зверски пребита от крадци в дома си в центъра на Видин.

Спете спокойно.

На снимката по-долу чета текст, озаглавен „Аз съм тази чаша„.

Благовест Цветанов


12079686_1052131114817192_5555862934166955370_n

Аз съм просто чаша алкохол.

Бях тук преди да се родиш.

Ще съм тук дълго време след като изчезнеш от този свят.

Аз ти повлиявам през цялото време – дори когато си далеч от мен.

Аз нося отговорността за всичките ти грешки, за всичките ти страстни пориви, за всяка твоя стъпка, която е встрани от пътя ти.

Лесно е да се оправдаеш с мен, нали?

Но – замисли се:

Ако е вярно, че човек е това, което яде или това, което мисли – то защо да не е вярно и че човек е това, което пие?

Сега разбираш ли, че не само аз съм чаша алкохол.

Чаша алкохол си и ти, и тя, и той.

Хайде огледай се, човече – не сме ли всички ние чаши с алкохол? И не е ли животът един безспирен симпозиум                ?

Когато двама се целуват – не отпиват ли от своите чаши; когато трима се любуват – не вдигат ли едно „наздраве”?

Не е ли всяка оргия групово напиване, опиянение от удоволствия?

Не е ли всяко пъшкане и охкане звук от чукащи се чаши?

И не е ли всеки оргазъм една мощна наздравица?

Всъщност тази история може да бъде продължена още много.

Но главното тук е, че това съм аз.

Аз съм тази чаша!



Текста го написах специално за събитието „Никому поезия #2“, чийто организатор е Северина Плачкова.

Ето и моя снимка от четенето на текста: https://posledniqt.wordpress.com/2015/11/05/моя-снимка-от-месец-октомври-2015-г/

Клетата българска аудитория се е нагледала на какво ли не.

В този смисъл смятам, че долуекспонираната снимка не би учудила никого.

Някогашната чалга певица Сашка Васева ръкомаха с ръце, чиито пръсти може би щракат. Вдясно от нея е седнал депутатът Волен Сидеров.

Оставям снимката без коментар.

Архивът пази много спомени…

12208782_512861845539719_7790318364653273576_n