Архив

Житейски

Това е последната публикация за този блог.

Авторът занапред ще публикува в скоросъздадения Blog№7 : http://blog-number-seven.blogspot.nl .

Последният става Blog№7. Приятно четене!

 

Съдържанието на този блог беше копирано на този адрес:
https://blog-number-seven.blogspot.bg.
Можете да посетите адреса и да ползвате вградената търсачка, за да намерите това, което търсите.

Advertisements

 

Хубаво е сегиз-тогиз да се вглеждаме във философията на нещата. Да вземем образованието.

В тази публикация съм прикрепил три изображения, отнасящи се до образованието и след това. ;)

Те са добър повод за размисъл.

10523358_985105274845369_5725424078502879513_n

10478546_458827687642427_6588586915201124438_n

12347937_454642538060942_5746712643245906455_n

А ето и нещо, което се появи впоследствие и не бях планирал да включвам в тази публикация. Това са думи на Рей Бредбъри:

„Когато бях на 19 години не можах да постъпя в колеж, понеже бях от бедно семейство. Нямахме пари, затова ходех в библиотеката. Три дни в седмицата четях книги. На 27 години вместо университет, бях завършил библиотеката.“ 

Някои специалисти съветват да спортуваме поне два часа седмично, за да запазим добър вид и добро здраве. Два часа седмично ще рече по почти 18 минути на ден.

Осемнайсет минути не са много, но не са и малко – особено ако вземем предвид ефектът на натрупването, за който често се говори в наши дни.

За това време всеки от нас може да направи редица упражнения. Препоръчвам да потърсите в гугъл т.нар. фитнес програми за начинаещи. Ако сте начинаещи, разбира се.

Много от фитнес-инструкторите поддържат блогове и сайтове, в които публикуват почти всичко, свързано с професията си. Такъв е и блогът на Белчо Христов, който е диетолог и фитнес експерт. В неговия блог можете да намерите споменатите вече фитнес програми. Всичко е добре обяснено и подкрепено с фотографии и други изображения.

Моето вземане-даване със спорта започна по споменатия вече начин. Някои от познатите ми решиха директно да отидат във фитнес-залата и там да стартират. Други пък все още чакат (но какво точно очакват, не зная)…

Спортуването е изключително важно занимание; от него зависят почти всички неща, които ни се случват. Звучи абстрактно, но е съвсем конкретно. Та само вижте ползите от спорта:

  • Повишава настроението, повдига самочувствието, укрепва психиката, редуцира стреса, подобрява съня, премахва тревогата, повишава увереността, премахва депресията, намалява умората
  • Стимулира мозъка, подобрява паметта, развива концентрацията, подобрява координацията, подобрява осъзнатостта
  • Контролира пороците, повишава либидото, подобрява самоконтрола, повишава апетита, повишава енергията
  • Подобрява визията, стойката и формата, стимулира сърцето, тонизира тялото, увеличава силата и развива болкоустойчивостта.
  • Излишно е да се споменава, но все пак нека е пределно ясно, че физическите упражнения и спортът забавят стареенето, укрепват костите, намаляват риска от рак, диабет, инфаркт, остеопороза, хипоксия, предотвратяват настинките, намаляват холестерола, намаляват и риска от травми.

Сами виждате, че ефектите от систематичното спортуване не са само здравословни. Ефекти има и в личностен и професионален план. Укрепвайки тялото си, виe укрепвате духа си. Сигурно е, че сте чували израза здрав дух в здраво тяло („Mens sana in corpore sano„, Ювенал, Сатира Х, стих 356) . Точно за това ви говоря!

Но не прекалявайте. Спортувайте за здраве и не се суетете.

На снимката по-долу чета текст, озаглавен „Аз съм тази чаша„.

Благовест Цветанов


Живеем в невероятно време! Всеки един от нас може да разкаже каквото си иска. И ако историята или разказът му са достатъчно добри, те ще бъдат прочетени от милиони, а защо не и от милиарди хора по земята.

Високоскоростната информационна ера  е имала такова достижение. Ако си спомняте песента на PSY „Gangnam style”, която се появи през 2012 г., беше чута от над един милиард души в рамките на няколко месеца. Към момента тя е чута от няколко милиарда души. Появи се статистика, че всеки втори жител на планетата я е чувал поне веднъж.

Една песен да бъде чута от половината население на планетата – това е достижение на настоящата епоха. Това не би могло да се случи през 20-ти или 19-век. И не само музикалните произведения, а и текстовите, изобразителните и изобщо – всичко, което би могло да се разпространява чрез интернет мрежата – съдържа в себе си потенциална интернационална популярност . (Шоу-бизнесът не познава граници…)

Номерът при воденето на блоговете е друг: добий популярност без да печелиш от блога си така, както шоу-бизнесът печели от добитата популярност.

Да водиш блог означава да споделяш идеите си. По този начин всеки, който води блог – споделяйки идеите, вижданията, възгледите си – оказва влияние върху онези, които четат, слушат или по някакъв друг начин възприемат информацията, дадена в блога. И ако стигна по-надалеч, без обаче да се разпростирам в съжденията си, то блоговете са за онези, които са способни (или имат желанието да са такива) да оказват влияние върху средата.

Предлагам ви 7 разновидности на блогове. Съществуват поне още 700, но мисля, че тези са широко разпространените.

Съветвам всеки, който се чувства пълноценен и изпълнен с мисъл и дух, да започне да пише в блог. Подходящи платформи няма да споменавам (не са ми платили за продуктово позициониране :P ).

Ето ги:

  • Читателски блог. Ако четенето е сред предпочитаните ви занимания, то това е вашият тип блог. В него можете да споделяте впечатленията си от прочетените текстове или от любимите си такива: да опишете своята гледна точка за текста, да предложите своя прочит или пък да представите своите изводи и заключения от прочетеното. Напоследък броят на читателските блогове на български език се увеличи драстично.
  • Политически блог. Ако се интересувате от обществените и политическите процеси и събития – това е блогът, който е желателно да започнете веднага. Дали ще се включите със свой коментар, спрямо дадено събитие/случка, със своя интерпретация или с даден въпрос – няма значение. Всеки, който започва да пише в такъв тип блог, автоматично се включва в гражданския коректив на властта.
  • Исторически блог. Историческите събития от миналото са предпочитана тема за много хора както в България, така и в целия свят. Нещо повече – историята винаги ще вълнува поколенията. В архивите се съдържат многобройни интересни и прелюбопитни факти и подробности, които биха могли да станат доста популярни. Онези, които се интересуват от исторически тематики, е хубаво да започнат да разказват за своите впечатления от тях именно в исторически блог.
  • Блог за изкуство, арт и др. Безспорно е, че изкуството е било и ще бъде дълго време „на мода” (извинете ме за клишето). То винаги ще вълнува масите (още веднъж: извинете!). Ако се занимавате с изкуство – създавате го, проучвате го или го популяризирате – , то това е вашият блог.
  • Блог за фотография. Фотографията е хоби на милиони хора по целия свят. В последните 1-2 десетилетия се наблюдава интерес към съвременната черно-бялата фотография. Ако обичате да снимате паметници, природни забележителности, градска среда, детайли или нещо друго – непременно започнете да публикувате снимите си в блог. Вие дори не подозирате колко много хора биха се вълнуватли от фотографиите ви.
  • Блог от типа „личен дневник”. Това е добър избор за водене на блог. Но не е за всеки; по-скоро е за смелчаци ;) . Идеята тук е да пишете и публикувате всичко, което ви се струва достойно, добро, подходящо.
  • Блог за вашето хоби. Каквото и да е хобито ви (или хобитата ви), сигурен съм, че има какво да разкажете за него (за тях) в евентуалния ви – създаден специално за тази цел – блог.

Не всеки е наясно с какви възможности разполага, когато му се налага да намери квартира. По-долу описвам четири начина, които съм прилагал досега. Със сигурност съществуват много повече от изброените тук възможности за намиране на квартира. Смятам, че това са основните работещи стратегии. Вижте ги:

  1. Чрез агенция за недвижими имоти. Безспорно това е най-подходящият начин да откриете такова жилище, каквото търсите. Този тип агенции осигуряват посредническа дейност между наемодателите и потенциалните наематели. В България обикновено за дейността им заплащат наемателите (сумата е в размер на половината от месечния наем за жилището, което ще наемете).
  2. Чрез интернет ресурси. Това означава да намерите обява за отдавано под наем жилище в интернет пространството. Важно е да намерите сайт, форум или друг тип място (например група във фейсбук), където обявите се публикуват директно от наемодателите. Казвам го, защото често се срещат обяви, в които пише „без посредник”, но в действителност се оказват публикувани именно от посредник, например агенция за недвижими имоти.
  3. Чрез познати и приятели. Този метод е подходящ, стига да познавате достатъчно много хора. Препоръчвам ви да не се вслюшвате в мненията им за отдаваните под наем жилища, тъй като е възможно за едно и също жилище да чуете противоположни оценки (все пак хората са различни: мислят различно, виждат нещата различно и т.н.)
  4. Чрез по-висока степен на самоинициативност. Например – пуснете обява в местния вестник, радио или телевизия. Това може и да ви звучи като отживелица, но повярвайте ми работи. Именно чрез обява в регионалната преса намерих квартирата си.

От безизвестен автор:

Англичаните организирали Конкурс за най-кратък разказ. Условието било, в разказа да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Ето разказът, спечелил Конкурса:

„О Боже! – възкликна кралицата. – Бременна съм. От кого ли?“


Един виц:

Вървял един пиян руски войник из центъра на Москва, през 30-те години на XX век, по време на Сталинските репресии и скандирал:

– Смърт на мустакатият диктатор! Смърт на мустакатия диктатор!

Чул го един следовател, капитан от НКВД, хванал го и за да се натегне, директно го закарал при Сталин и му обяснил какво скандира този войник.

Сталин дръпнал от лулата си и попитал войника:

– Товарищ солдат, вы кого имеете предвид?

Войникът, като знае какво го чака, от страх изтрезнял и веднага съобразително отговорил:

– Я имею предвид Хитлера.

Тогава вожда се обърнал към капитана и сухо го попитал:

– А вы, товарищ капитан, кого имели предвид?!?


На Хана Монтана старото име е Хана Михайловград. А още по-старото – Хана Кутловица.


А сега – по-сериозно:

Над 3 милиона българи са трудово заети. Това стана ясно от наскоро публикувани данни от институциите.

Съществуват, обаче, съмнения за точния брой български граждани. И тези съмнения са от няколко години.


Сондажите за нефт и газ в българската част на Черно море започват през февруари, съобщи във Варна премиерът Бойко Борисов тези дни. Ето на това му се казва добра новина!


В държавицата ни се случиха много неща в последно време. Но да се коментират злободневните политически новини е излишно.

Ние сме космополити, граждани на света: и поради тая причина по равно се интересуваме както от случилото се в София, така и от новостите в Берлин, Брюксел, Париж, Лондон, Москва и т.н….


България е прекрасно място, но… не заслужаваме ли нещо по-добро?


Сайтът WEBStage.bg пусна публикация с интересни реплики/диалози, в които главен участник е големият мъж Уинстън Чърчил. Публикацията е достъпна на този адрес: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1935-uinstan-charchil-za-razkopchanite-pantaloni-kamilite-alkohola-i-rechite.html. Та ето една интересна ситуация с Чърчил. Цитирам буквално от сайта:

Чърчил посещава Ричмънд, Вирджиния, където се открива негов паметник. Една дама рубенсов тип, се приближава до него и му изчуруликва: „Сър, искам да знаете, че станах в ранни зори и карах над 100 мили, за да присъствам на откриването на бюста ви!“

Разглеждайки нейните щедри форми, Чърчил отговоря: „Госпожо, аз искам да знаете, че с голяма радост бих ви върнал жеста!“


Не мога да пропусна и една публикация от сайта v-razgovor.com ( Достъпна е на този адрес: http://www.v-razgovor.com/Web/Articles/ReadingPage.aspx?cat=200&art=84). Публикацията прави паралел между една литературна антиутопия („451 по Фаренхайт”) и съвремието ни. Копирам съдържанието ѝ:

“— Как са децата ви, мисис Фелпс? — попита той.

— Знаете, че нямам деца! И бог е свидетел, че ако човек е нормален, не би имал деца! — възкликна мисис Фелпс, без да знае защо всъщност му се сърди.

— Не съм съгласна с вас — обади се мисис Бауълс. — Аз вече имам две деца, и двете чрез цезарово сечение. Няма смисъл заради едно бебе да минаваш през цялата агония. Две сечения — и готово, въпросът е разрешен. (…)

— Операции или не, децата съсипват; вие сте луда — каза мисис Фелпс.

— Ами! Аз тиквам децата в училище и там си стоят девет дни от десет. Търпя ги някак, когато си идват вкъщи три дни в месеца; не е чак толкова трудно. Натикваш ги в телевизионната гостна и завърташ копчето.”

Бел. ред.  Над 40% от българките раждат със секцио, отчетоха през август 2015 г. неправителствени организации. Успоредно с това плановете на министерството на образованието предвиждат все по-увеличаващ се престой на децата в училище – нарастват часовете за занималня, целодневното обучение се разширява във все по-горни класове. Всичко това, разбира се, се случва не само в България.

Искам да съм честен с вас:
Едно от следствията на демографската криза е, че хиляди психично болни са сред нас: те са наши съседи, наши колеги и т.н. Ние дори не можем да си представим с колко луди се разминаваме ежедневно по улицата, с колко луди общуваме.
Психарите са сред нас, защото няма кой друг да създава нужния за съществуването на страната ни БВП.

Благородното лицемерие

Почти всеки порок съществува в облагороден вариант. Чували сте за благородната лъжа. Сега ще чуете и нещо за благородното лицемерие. То се случва там, където хората общуват помежду си с едни привидно добри обноски, но тези добри обноски не биха съществували, ако не беше налична неизбежната им необходимост. По-просто казано: налага ви се да общувате с колеги, приятели на приятели, роднини, съседи и т.н. Ако тези хора не заемаха тези си функции/роли, спрямо вашия живот – то вашето поведение спрямо тях със сигурност би било съвсем различно. Но в името на мира, приятелството, доброто възпитание и толерантността вие прибягвате до благородното лицемерие.

„Чедо, не ме гледай какво правя, ами ме слушай какво ти приказвам.“ – Дядо Поп. В оригинал предходното звучи така: „На Моисеевото седалище, седнаха книжниците и фарисеите, за това, КАКВОТО ВИ КАЖАТ СТОРЕТЕ, но, ПО ДЕЛАТА ИМ НЕ ПОСТЪПВАЙТЕ“.

„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той ни гледа отвътре.“ – Жилбер Сесбро.

„Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.“ – Августин Блажени.

11846539_866153183476502_5394146528846972959_n

11813376_1623789294560307_8401029824642278219_n

10403351_899466530096238_5066121048692495514_n

Това, че живеем в държава с доминиращи в количествено отношение простаци, не

означава, че трябва и ние да демонстрираме липса на добро възпитание. Нещо повече:

колкото повече демонстрираме европейско (to est цивилизовано) поведение, толкова

повече дразним простаците. Вбесяваме ги дори когато им говорим „на Вие“, дори

когато ги изслушваме докрай, дори когато ги гледаме в очите. Те се побъркват само

от присъствието ни.

Доказваме им, че не слушаме тяхната песен, не гледаме техния филм, не споделяме

техните мисли. Изобщо: едно тотално различие, доближаващо се до пълна

противоположност.

 

ДРЪЖТЕ СЕ ЗА МАСА, БЮРО ИЛИ СТОЛ – ЗА ДА НЕ ПАДНЕТЕ, ЧЕТЕЙКИ ГОРЧИЛКАТА НА ИСТИНАТА ПО-ДОЛУ!
Извод от една нарочно създадена (от мен) екселска таблица показа, че средностатистическият представител на приятелите ми тук, във фейсбук рязко е погрознял, омалоумничил, дезинформирал се е и се е занемарил от гл.т. на собственото си развитие: психическо и физическо. Статистиката ми показва, че най-драстична е промяната във външния вид, като тази промяна не е към по-добро, а към по-лошо. Съветвам ви да насочите погледите си към последните две-три години и да видите как, къде и защо омаловажихте и изоставихте прекрасните си естетически възприятия. Съветвам ви да предприемете конкретни действия в другата посока!