Архив

Общество

Хубаво е сегиз-тогиз да се сещаме и за проблемите, които са налични в нашата малка държавица, носеща името България. Да бъдем, така да се каже, социално ангажирани с последствията от социализма в страната ни. Да ги компрометираме, да ги изваждаме наяве, да им даваме гласност, надявайки се БГ да стане едно по-хубаво място за живеене: ако не за нас, то поне за нашите деца…

Това са все частни случаи, на които все някога някой трябва да им обърне внимание. Защото от толкова много частни случай, те могат да се превърнат в нещо типично и често срещано, на никого не правещо впечатление.

Ето за какво искам да ви „светна” сега.

Захар „Сладея” е популярна марка кристална захар, произвеждана от „Захарни Заводи” АД, гр. Горна Оряховица”. От опаковката се вижда, че продуктът отговаря на БДС, а предприятието произвежда захар вече повече от сто години.

От другата страна на опаковката е представена кратка история на предприятието, получените отличия за продукта, както и стандартите, на които този продукт отговаря. Ако проверим в сайта на завода, ще срещнем още много оптимистична информация, уверяваща ни в какво ли не.

Така, до тук всичко е наред, to est, като в Европа.

Но наскоро случаят ме срещна няколко пъти с един и същи човек, току-що напуснал предприятието. Малко или много, разбрах от него за вида на трудовата дейност, извършваща се в това предприятие. Човекът работил по 16 часа на ден, пет дни в седмицата, за 500 лева.

Това не се вижда на опаковката, нали?

Колко ли наши сънародници са в неговото положение. И зад колко още лъскави опаковки се крие труд, наподобяващ робство?

20151229_221821_5_bestshot

Надявам се написаното да не ви звучи като клюка или клевета. Аз описвам това, което съм чул.

Снимката, която виждате по-долу е от архива на Александър Йорданов Александров. (Можете да го намерите във фейсбук, изписвайки трите имена в търсачката на социалната мрежа)

На снимката е онагледена връзката между руските тайни служби и българската политическа система.

1918811_928747423870747_6729139063193842290_n

Отляво надясно: Евгений Примаков, Евгения Живкова и Ахмед Доган.

Евгений Примаков е бил директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация (КГБ) в периода между 1991 и 1996 година. От 1996 г. до 1998 г. е министър на външните работи, а в периода 1998-1999 г. – министър-председател.

Припомням, че лицето Ахмед Доган и по-точно партията, която той ръководи – ДПС, участва без прекъсване в българския политически живот вече повече от 26 години.

Това е силно притеснителен факт, който обяснява защо медийния монопол в България (голяма част от медиите у нас са пряко свързани с членове на партията ДПС ) облъчва с проруска пропаганда своята аудитория.

„Но както казва Рузвелт: „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено“. Затова ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено. Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.“ – Лозан Панов

Декември, 2015 г.

В дните, когато умира Реформаторския блок, статистика за ражданията 
в АГ болница "Св. София" (бивша "Тина Киркова"), 
една от най-големите ни АГ болници. 

2009- 4489
2010- 3737
2011- 3271
2012- 3358
2013- 2864
2014- 2752
2015- 2471

Ето това е истинската трагедия. 
На реформаторите ще им намерим министерства. 
Българи няма откъде да вземем.

 

Автор: Георги Кадиев, профил във facebook

Във вестник, носещ гръмкото име „24 часа“ тези дни бе публикуван текст със заглавие „Смъртни заплахи към Сотир Цацаров“.

Това става на фона на:

  • Провалилите се опити за реформи в съдебната система
  • оставката на правосъдния министър Христо Иванов
  • увеличените правомощия на главния прокурор Сотир Цацаров

Но аз няма да ви говоря за Цацаров сега, нито за съдебни реформи или правосъдни министри.

Ще ви покажа как се разиграва политически театър в България:

Смъртните заплахи и атентати не са сред най-често срещаните явления в България. Далеч по-срещани са уведомленията от страна на политици и обществени личности за предстоящи такива случки.

Така например през 2013 година настоящият министър-председател на страната ни – г-н Бойко Борисов – два пъти се обяви за мишена на заговор за убийство. Веднъж през февруари и веднъж през юни.

В началото на същата година, при партийна конференция бе нападнат и Ахмед Доган. Видео в youtube пази спомена.

Нека читателят не бърза да си мисли, че атентатите и смъртните заплахи се случват само на политици и общественици от „големите величини”. Оказва се, че сред заплашваните са и такива треторазрядни представители на обществения елит като: Николай Бареков, Делян Пеевски, Цветан Васислев, Бисер Миланов, Иван Костов и т.н.

Твърде често някой заплашва представители на политическия ни и обществен елит.

Ако всичките тези случки не са плод на задкулисен сценарий, разиграващ се за пред публиката, ако това не са просто изкуствени зрелища, то в България имаме много сериозен проблем. Вие как мислите?

По-долу представям информации за мутробарока с посочване на източници

http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1519486&i=1523701&offset=all

Автор: Uve_Smotanson

Дата:   15-08-10 07:16

„Идеята за тази словесна комбинация се пръкна някъде в залеза на 90-те (…). Към днешна дата със същото се обрисува плажния пасторал на любимото на цялото българско човечество Черноморие. Обикновено са някакви хотелчета скалъпени на две на три. Някаква боза от испански граниторгес, японска мазилка, гръцки терикакот, виенски шницел и балиго още какво. Сумарно картинката представлява, нещо подобно на ромските гета с нахвърляни на 2 на 3 стени и сателитна чиния с размер колкото стадион „Васил Левски“, която имаш чувството, че ще срине покрива на постройката при първия полъх на вятъра. Най-вероятно в тия хотели, ако ти стъпи крака – или нещо ще се достроява, или нещо няма да работи, или както преди няколко дни ще ти спрат я ток, я вода. В най-големия ти кошмар ще видиш всичко това накуп. Звукът на хилти в 6 сутринта е един слабо известен лек срещу махмурлук”.

В същия сайт,

Автор: tnt,

Дата:   15-08-10 08:57

„мутробарок“ -> стил в съвременната архитектура при който архитектите се опитват да издигнат от бетон къщичката на Барби и Кен без оглед на :

– функционалност,

– заобикалящи архитектурни стилове /най-често, совен ако не става въпрос за комплекс от барби-къщички/

– качество на използваните маериали

– съблюдаване на околната среда

– съобразяване с факта, че се строи за хуман биингс

Зачерква се всякаква традиция в строителство и архитектура и се мятаме на най-грозния кич…

http://www.bgjargon.com/word/meaning/мутробарок

„Архитектурен стил, отличващ се с безвкусица, прикрита чрез огромни разхищения на строителни материали, които са придобити по криминални дейности.

http://eenk.com/post-mutrobarok

Пост-мутробарокът процъфтява в периода 2005-2010. Предшестващият го стил в новата българската архитектура и интериор е мутробарокът, който преоткрива еклектиката, без да го осъзнава, защото комбинира всички неща, смятани от собственика (не проектанта) на даденото място за яки. Всички, но на едно място.

Основната разлика между двата стила е, че пост-мутробарока се придържа към един „стил“ или копира елементи от не повече от две книги на Taschen, при условие, че и двете са на една тема. Пост-мутробарокът все още е твърдо в полето на кича, но поне се отделя от центъра, където властва ранния мутробарок или прото-мутробарока.

 Да припомним, че собствениците на сгради в периода 1995-2005 не са имали доверие на дизайнерите и са налагали своите идеи за вкус на фирмите изпълнители. Изпълнителите от своя страна са били финансово зависими и в 90% от случаите са изпълнявали проектите както са им били заръчани, без да добавят своето експертно мнение, но не са слагали и своето име зад тях. За това голяма част от автентичния мутробарок е анонимна. С течение на времето, доверието у проектантите и дизайнерите се изгражда те все повече налагат своите решения, които стават все по-естетически възпитани и така надвиват на еклектиката в ранните години.

 Пост-мутробарокът е революция, той надгражда мутробарока, но не го допълва. Т.е. не можете да промените един мутробарок интериор в пост-мутробарок такъв. Строите нова сграда в новия стил.”

N-поредна победа на избори за партия ГЕРБ се случи в един от последните месеци на 2015 година. Партията, която е част от Европейската Народна Партия (ЕНП), се ползва с голямо доверие сред българското общество, ако съдим по изборните резултати. Това обстоятелство създава благоприятна среда за провеждането на цялостни реформи.


Но това обстоятелство създава и благоприятна среда за опозиционните сили в страната, често възползващи се от слабостта на българските граждани към популистични твърдения (популизъм, в смисъл на „създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми“).


Твърде често в публичното пространство започнаха да се появяват текстове, които компрометират жалките опити на правителството да проведе реформи.

Ето какво пише в един от тези текстове:

„Съвсем скоро най – уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга.“

В горното изречение авторът се заиграва с така наречения „данък вредни храни“, целящ именно некачествената храна да бъде обложена с данъци. С въвеждането му се цели да се ограничи употребата ѝ именно от „най – уязвимата част от населението“

Разбира се, авторът с всяко изречение манипулира и така читателят – колкото и да се стреми към критично мислене – бива омотаван и лъган. Далеч съм от мисълта да опровергавам ред по ред, дума по дума написаното от Тодор Галмадиев в http://www.memoriabg.com. За текста мога да кажа само, че е силно тенденциозен и спъва жалките опити за реформиране на тази държава.


Ще попитам критично настроените читатели:

Какво е необходимо в моменти като този: популизъм на опозиционно настроени или реформи на трезвомислещи?

Едно от двете трябва да е; тук няма златна среда.

Или – или!

Тази вечер реших да разбера какви са новостите от страната ни. Останах потресен.

Предупреждавам ви – това не е сценарий от психотрилър, това са вечерните новини от България днес:

№1: 16 човека загинаха при тежка катастрофа на трамвай в София.

№2: Миньори плашат с режим на тока.

№3: Ден на траур в Сливен в памет на 15-годишната Симона, зверски убита в училищен двор.

№4: Убиецът от магистрала ”Струма” се предаде.

№5: Почина 94-годишната Емилия Бузова, която беше зверски пребита от крадци в дома си в центъра на Видин.

Спете спокойно.

Клетата българска аудитория се е нагледала на какво ли не.

В този смисъл смятам, че долуекспонираната снимка не би учудила никого.

Някогашната чалга певица Сашка Васева ръкомаха с ръце, чиито пръсти може би щракат. Вдясно от нея е седнал депутатът Волен Сидеров.

Оставям снимката без коментар.

Архивът пази много спомени…

12208782_512861845539719_7790318364653273576_n

Трябва всеки човек да търси начини да помага на обществото. Като казвам „помага“, нямам предвид, че обществото буквално се нуждае от помощ, а че човекът – за да бъде той пълноценно чувстващ се – е нужно да намери възможност за включване в обществената система.

Не мога да се съглася, че „човек трябва, за разлика от стадното животно, да живее самотно – сред природата – сред животните, растенията и в контакт с тях“, както смята  Андрей Тарковски – един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.

Мога да се съглася с определения за човека като „мислеща вещ” (виждането е на основоположника на съвременната философия – Рене Декарт), „обществено животно” и „политизирано животно”, „zoon politikon” (определения, дадени от бащата на науката – Аристотел), „ историческо животно” (определението принадлежи на един от големите мислители на немската идеалистическа философия – Георг Хегел). Авторът на последното определение – Хегел – е автор и на следния извод: „Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.

Пред всеки един от нас стоят два пътя (начина) за подкрепа на обществото. Рано или късно поемаме по единия от тях. Първият път – това е прекият път (или прекият начин). По този път вървят повечето хора. Това са помощи, подкрепи на дребно, битките на деня – изобщо: конкретни действия, водещи до видими резултати в близък времеви план. Повечето хора почти не осъзнават тези конкретни действия като вид подкрепа за обществото. Такива са: да отидеш да гласуваш; да си пуснеш телевизора, да прочетеш или чуеш нещо, свързано с обществения живот; да го изкоментираш, интерпретираш, анализираш и т.н. Това са все действия, спояващи обществената сплав. Нищо особено, нищо сложно няма тук.

Вторият път е косвеният, заобикалящият настоящето начин. Тук методите за положително въздействие върху обществото са ограничени откъм брой. Това ограничение не е притеснително, защото от друга гледна точка съществуват неограничени, т.е. потенциално безкрайни откъм време ефекти. Представете си, че хвърляте гюле насред вселената. То ще лети в безкрайната шир дълго време след като вас няма да ви има. Тази хипотетична постановка може и да ви изглежда странна, абсурдна. Но ако се замислите – не е ли същото, когато един автор издаде своя роман, своя философска концепция,  свое стихотворение, направи филм или песен, построи паметник или някаква друга забележителна архитектура (и т.н.) – не е ли същото, щом делото му, произведението му, онова, което е сътворил със собствения си дух остава дълго време след него, след неговата смърт.