Архив

От архивите

„Варосваме крепостните кули, поправяме улиците, чешмите и други незначителни работи. Погледнете към тези, които ръководят строежите. Едни от тях от бедняци станаха богаташи, други никому неизвестни сега са на почит, а някои си построиха собствени къщи, по-големи от обществените сгради. Колкото е намаляло богатството на държавата, толкова се е увеличило тяхното богатство.
Къде е причината за всичко това? Управниците са господари на благата и чрез тях се върши всичко, а вие, народът, сте без сила, лишени от пари. Изпаднали сте в положение на слуга, някакъв придатък и сте доволни ако те ви раздават пари за театър или ви устройват тържества, и което е най-мъжествено от ваша страна, вие сте им благодарни, понеже ви дават това, което си е ваше. А те ви подкарват към такива забавления като градски затворници и ви правят послушни, за да им бъдете под ръка.“

Демостен, 349 г. пр. Хр.


Източник: „Речите, които промениха света“

Advertisements

Една табелка от социалистическия период на страната ни. Освен с посредствеността си и проповедническо-заповедническия си характер, тя внушава и с двусмислие. Ето какво пише на тази табелка: „Всички достойни комунисти дружно под земята!“

11659232_1017970568227791_1737855268497259809_n
Едно запомнящо се изречение гласи: Внимавай какво си пожелаваш (току-виж се сбъднало). Но… такава е миньорската съдба: цял живот под земята, излезеш за малко – завиждат ти за пенсията, а после: пак под земята!

день(II)

Казах ви, че целта на политическата икономия е, едно, да уголеми богатството, а друго, да премахне колкото се може сиромашията, да помогне да не се разпространява този бич. Тя ни учи, че трябва да не правим причините му мъчни за поразяване. А пък трябва да знаете, че първата причина на това зло е дето човек си оставя сам на себе си. Действително, най-голямата сила, която има човек на ръце, сила, която никаква мощ не може да замести, богатство, с което никакво съкровище не може да се изравни, то е силата, която всеки може да почерпи от самия себе си. Тази сила е английското help yourself, френското aide toi, което по български ще каже: помагай си сам.

Сам си помогни, и ти ще намериш повече извори в енергията на твоята воля и на твоята работливост, отколкото във външните помощи, които са добри, полезни за някое временно зло, за някоя бърза злочестина, но които биха били пагубни ако временната помощ се обърнеше в редовно нещо. Върху това привличам вниманието ви и ви моля да поразмислите.

Ние живеем в един век, който се различава от всички други по великолепните изнамервания в науката, по плодовитото употребяване на завоеванията на човешкия ум в различните клонове на индустрията, по занаятите. Ние се дивим справедливо на тази пàра, която дава живот и движение на многобройни двигачи; ние се учудваме на тези железни пътища, които скъсяват и дори премахват разстоянието, на тези параходи, истински плаващи градове, които пренасят през другия край на океана множество човеци; ние се маем с електрическия телеграф, който прави да можем в една и съща минута да броим, ако мога да река така, пулсоудрянията на цялото човечество и да са турями в съобщение с крайщата на земното кълбо.

Но трябва да ви кажа, че в света има една сила, на която аз се чудя повече, отколкото на тези дивни изнамервания, нещо, което ми се види по-плодовито и още по-велико от тези сили, що са положени с толкова изобилие на разположение на човека; това нещо, то е залягането за едно умствено обогатяване.

Това нещо е дето виждам човеци, подложени под тежка работа, човеци едно време лежащи в тиня и тъмота, да дават днес пример от гореща любов към просвещението, което вече поченва да се ввежда в народните ни разреди. Това нещо за мене е най-забележителното явление на нашето време.

Човешката мисъл се възвишава, и като се възвишава, тя спомага да се размножават в същото време средствата за работене във външния свят, и най-силните, най-драгоценните във вътрешния свят, в душата, тези средства, които очистват и облагородяват духа на човека.

Човекът мисли в днешно време, това е великото дело на деветнадесетия век. Човекът мисли! Нека се сърдят и ядосват някои назадничава духове, докато други умни и разумни, които не са малцина, се радват, цял свят трябва да си отбележи като първа и най-важна работа, че човек, който мисли, трябва да мисли право! Защото ако мислеше криво, ако се оставяше да се измами от лъжливи външности, ако той дадеше ухо на софизма, вместо да следва това, що го учи гласа на истината и на науката, тогава тежко и горко на всички ни, защото силата в днешно време принадлежи на човешкия дух. Насилството, принудата са малко нещо, могъщото е разумът, или това, което носи маска на разума.

От което излиза, че трябва да осветлим човешкия разум. Ето днес първата длъжност, която се налага на всекиго.

Трябва да се осветли, особено у тези, у които има някои слабости и предразсъдъци; трябва да се осветли особено у тези, които теглят много, които от невежество са изоставени на всякакви външни влияния, на различни измамливи обещания, които не виждат чисто и ясно кой е правия път, що завежда към подобряването на тяхната съдба.

Такава е главната цел, що си е начертала политическата икономия. Това е великото дело, което тя извършва в тази минута.

Като си присвоявам голямата дума, ще е казал на езичниците, в първите векове на християнството, един проповедник: „Ние сме вчерашни, а ето вече изпълняме вашите храмове, вашите градове, вашите палат; ние сме навсякъде“, икономистите могат да кажат със законна гордост: „Вчера още ние бяхме неколцина, утре, може би, всички ще бъдат с нас; вчера още беше лесно да ни сочат като редки изключения, а днес ние сме навсякъде, и ние разпространяваме все повече и повече влиянието на едно учение, което е учението на хармонията, на справедливостта и на съгласието в промишления и работнически свят.

Първата, най-плодовитата от причините на страданието е многоразпръснатата мисъл на постоянния антагонизъм (противоборство), на една непрестанна борба, измежду различните интереси, които се вълнуват в този свят.

Един френски списател Монтен е казал: „Злото на едного прави доброто на другия: сиреч когато един става зле, то другиму подобрява.“ Нека ни опрости гения на този прочут мъж, ако кажем, че противното е истина. Политическата икономия поддържа и е доказала, че когато един е добре, то и другия е също, че когато е зле едному то и други става зле.

Измежду всички хора съществува една връзка от солидарност, която те не могат да развалят. Особено днес, благодарение на бързите съобщения, интересите на място да се сбират на едно място и да се уединяват, както това ставаше во време оно, са смесени и се размножават все повече и повече, обгръщат света в една безмерна мрежа, най-отдалечените теглила се гонят, и това е справедливо! Обществото страда от всякоя злочестина, която става в света, и то страда уместно, защото то е длъжно да помага за премахването ѝ. Помежду всичките човеци има нещо като братска връзка, която бива уекчена, подкрепена от благородните проповеди на науката.

––––––––––––––––––––––––––-

От „День“, научно-политическо списанье, бр. 3, год.1, Цариград, 26 февруари 1875 г.

––––––––––––––––––––––––––-

Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия

Моите разкази, любезни читатели, са много важни за вас и аз смея да кажа много потребни за вашата бъднина. Аз искам да ви позанимая с такива неща, с такива задачи, които са строги и мъчни наглед, но които според мен представят един много простичък и лесен предмет за учене. Мога да река дори, че този предмет е най-постижим за духа на всички. Тези задачи се касаят дори до вашето съществуване, до вашите работения, до всекидневната награда на тези работения.

Политическа икономия: това е дума, която сплашва понякога по своята големина. Показват я като наука за богатството на народите. Може би гледана от тази страна, задачата да ви се види малко себелюбива; повечето от вас не ви занимава, може би, богатството. Вие желаете само едно охолно поминуване, когато всекидневния труд ви доставя праведна награда за вашите усилия.

Но политическата икономия, както старовременния бог Янус, има две лица. Ако от една страна вие я виждате да се занимава как да размножи богатствата, от друга страна, тя не по-малко си има грижата да помага на теглилата, да намалява сиромашията и да подобрява поминъка на хората. За да сполучи тази своя висока и много полезна цел, тя употребява такива средства, които ѝ са свойствени; тя не прави милост. Върху тази точка съм длъжен да се спра и да ви разправя по на тънко що са разбира от думата: политическата икономия не прави милост. Милостта е първото стремление на сърцето. Когато видите някого, че страда, вие пожелавате да му помогнете и как да е да го повоздигнете. Това е едно добро, благородно усещане. Колкото за мене, аз ще се имам за виновен, ако в нещо или някъде посегна да отслабя и да намаля прилагането на това благородно усещане.

Нищо по-мъчно от това, дето да прави човек добро; но тогава, когато е подбуждан от най-живото, от най-горещото желание да го направи, човек се побърква от самото побързване на добрата воля.

Не съм от тези, които осъждат милостта; но аз обичам да ви говоря с пълна откровеност и свобода. Е добре, като е така, аз съм длъжен да ви изповядам че има лични хора, дори прочути икономисти, които аз почитам и уважавам, такива икономисти, които като изкарват дори до крайност строгостта на едно начало казват: милостта е гибелно нещо, тя трябва да се отхвърли съвършено.

Ако мога да кажа така: те стават безчовечни от стоическа обич към човечеството. Проникнати от дълбока симпатия към подобните си, те искат сиромашията да не съществува в света, и проумяват твърде хубаво, че за да стане това, за да няма бедност, окаянство, трябва да се издигне човека, да му се даде нравствена сила, достойнство, да му се вкорени в същото време енергия и умение на доброто.

Това е голямо, прекрасно учение. Но то е далече от същинското съвършенство. Ний сме всички хора, ние правим част от човечеството, което е далеч от това да бъде съвършено; това човечество може да бъде изложено на незаслужени временни бедствия; нека покажем за пример болестта, която връхлетя човеци с добра воля и които не искат друго, освен да печелят честно, за да живеят честно; тя, болестта ги закова на едно легло и ги принуждава по този начин да се отрекат от всеки труд, от всяка работа.

Ето сега, в такъв случай, милостта не само, че е сято нещо, но тя е потребна и необходима, за да се употреби. Сиромаси ще се намират всякога помежду вас, е казала божествена дума; аз не гледам в това изричане някое наказание. Напротив, аз виждам в него по-право надежда за олекчение на тези сиромаси, които човечеството ще има в своята среда.

Бедствията, болестите, незаслужваните теглила приготвят винаги широка област на милостта. Но милостта, за да бъде прозорлива, за да не става освен закона и за да не причинява никога, с най-добри намерения, лоши сетнини, дори за тези, на които помага, тя трябва да се ограничава и да носи лек на временното зло. Нека не направя това изложение, което създава чрез своите благодеяния, в постоянно положение, което би разслабило живите сили на човека, едничко изворче на неговата сила и власт.

Това е стремлението на Полтическата Икономия. Милостта е един вид балсам, един мехлем за раните, тя може да улесни играта на колелата. Но добре управляваната работа, енергичният труд работи само като пàра, която дава подтик на голямата индустриална машина на човечеството.

За да свършим приказката си за милостта, аз ще ви кажа, че има голяма опасност, с извършване на милостта, да направим тежка причината на злото, против което протестират и чувствата ни, и съвестта ни, това зло, което в новите времена се зове: поперизъм, сиреч сетня сиромашия. В идущия си разказ аз ще ви поговоря за този предмет. За сега доволно е да ви кажа само, че поперизъм у нас не съществува или комахай не съществува.

––––––––––––––––––––––––––-

От „День“, научно-политическо списанье, бр. 2, год.1, Цариград, 19 февруари 1875 г.

––––––––––––––––––––––––––-

Бележка:

Поперизъм (пауперизъм) – крайна бедност на трудещите се маси, вследствие на капиталистическа експлоатация.

––––––––––––––––––––––––––-

Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия

БОЛГРАДЪ 16. Априлия. – Тъгите и неволите докарайа вече българския народ в такова положение, щото той сам по себе си трябваше да обърне особено внимание на своя собствен живот. Всекиму е вече познато в какво положение се намира Турция. Всеки може твърде ясно да види, че гнилите основи на турската империя не са в състояние да се одържат ни на минута против бурята, която ще да се появи в кратко време и ще да хвърли тия гнили основи, заедно с Алия във вечна гибел. Днес е настанала оная щастлива минута за българския народ, в която той ще бъде в състояние да реши окончателно многогодишния политически източен въпрос, който очакваше българинът с голямо нетърпение. Българинът иска да живее, той иска своята свобода и независимост; свобода пълна и човешка. Нито един народ на този свят не може да живее без свобода. Доказателство за това служи въстанието в Босна и Херцеговина. Това въстание, което се продължава близо една година, ще да бъде всеобщо въстание на балканския полуостров. Европейската дипломация се стараеше във всяко едно отношение да удуши това свято въстание; но отчаяните босненци и херцеговци са се решили или всички да измрат, или пак да им се даде свобода и независимост. Днес е вече дошло онова време, което очакваше всеки южен славянин – всеки славянин е обязан да обърне особено внимание на това свято въстание и да извика с тържествен глас смърт на славянския враг. Чудно нещо. Петнайсет милиона християни да търпят несносното иго на бръснатата глава и робуват мирно и спокойно под дебелата сянка на умиращият вече човек! Срамота е и да се говори що-годе сериозно за гнилата Турция, която отдавна вече е с единия си крак в гроба. Още тогава тя си хвърли десния крак в гибелността, когато се пресели във вечно блаженство нейният велик дипломат Фуад паша. Днес е настанала оная щастлива минута за славяните, които населяват балканския полуостров, да си подадат искрена братска ръка и да се съединят, за да нападнат яростно дивия азиатец и да го съкрушат веднъж за всякога. Ако Сърбия и Черна гора и днес останат така хладнокръвни зрителки, както останаха в началото на херцеговското въстание, то тогава срам за тях и за тяхната слава. Времето вече настана, братя сърби и черногорци, да оставите всички дипломатически безкрайни размишления и да се заемете енергически за днешното свято дело. „Снами бпг разумяйги язици, казва светото писание. Защо само славянският род е така нещастен да робува и да се подчинява всекиму? За това, защото славянинът ненавижда брата си, гордей му са продава го без да се размисли че той прави голяма вреда и сам на себе си. Но ние мислим, че днес вече не е така. Почти целият славянски свят е дошъл в такова съзнание, щото той не мисли друго нищо, освен за своята свобода и независимост. Неговият свещен глас изговаря всеки час и всяка минута: свобода, свобода и свобода. Нека да покажем и ние, южните славяни, пред Европа и нейната дипломация, че и ние сме народ, че и ние искаме да живеем свободно и човешки. Нека бог да благослови въстанието в Босна, в Херцеговина и в нещастната наша България! Глас народен е глас божи. Времето ще да покаже всичко.

Източник: Вестник „Български глас“, брой 1, Болград, 1876, 17 април ( http://www.nationallibrary.bg )

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Външни препратки:

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Всекиму е познато, че ние българите сме останали твърде много назад както в литературно, така и в политическо отношение от европейските народи. Тук в Румъния преди няколко месеца се издаваха някои и други политически вестници, които показваха пътя на нашия прогрес, но за зла участ постигна ги печална смърт така, щото за сега нямаме ни един свободен орган, който да изказва болките на нашия народ и да можем да изразим нашето народно стремление. И така, ние се решихме да предприемем издаването на един политически лист, чрез който, като в свободна държава, да можем свободно да изказваме нашето народно стремление към политическия живот за нашите братя отвъд Дунава.
Целта на нашия вестник ще бъде да брани интересите на българския народ и за това вестникът ни ще носи название „Български глас“.
Освен политическите статии, „Български глас“ ще помества:

1. кореспонденции из България, Сърбия. Австрия. Босна. Далмация и пр.;

2. „Български глас“ не приема никакви критики върху частни работи и за частни личности;

3. в него ще се поместват различни книжовни статии, като: повести, описания, разсъждения, песни и др.

От наша страна ние ще се постараем колкото е възможно да доставим на читателите си най-точни и най-верни сведения за вървежа на общите български работи и се надяваме, че ще бъдем насърчени от нашата читающа публика с приемането на вестника ни.
„Български глас“ има за гарантин г. Михал Т. Мумджиев, който отговаря за предплатата на вестника.
От редакцията.

–––––––––

Източник:

Вестник „Български глас“, брой 1, Болград, 1876, 17 април ( http://www.nationallibrary.bg )

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Външни препратки:

Главното питане, което занимава политическия свят е международното събрание в Петербург. Това събрание е продължението от онова, което се държа изтеклата година в Брюксел и което имаше за цел да станат някои общоприети спогодби измежду европейските държави, спогодби такива, според които да знаят как да постъпват във военно време.

Руското правителство е поканило европейските държави да изпратят свои представители на това събрание в Петербург. Англия е отказала на това предложение. Царицата Виктория в тронната реч, с която е отворила за последно парламента, е говорила върху причината на това отказване. Тая причина била, защото от по-предното събрание в Брюксел си поличи, че из разногласията и противоположните разисквания, не е възможно да се дойде до един желан край. Това отказване на Англия се е последвало от някои второстепенни държави, каквито са: Холандия, Белгия, Швеция, Дания и Швейцария. От всичко това става явно, че и да може сега помежду няколко сили да стане една спогодба върху международните отношения във военно време, като тази спогодба не се приема от всички, то и прилагането ѝ не ще бъде пълно и общополезно.

Източници:
––––––––––––––––––––––––––-
„День“, научно-политическо списанье, Цариград, 12 февруари 1875 г.

 _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Външни препратки:

На вашето внимание: програмният текст на вестник „НОВА БЪЛГАРИЯ“.

НУЖНО ОБЯСНЕНИЕ
-о-
Нашата емиграционна журналистика онемя. (Това е престъпление в днешните обстоятелства, когато народът ни събира всичките свои сили, за да излезе на отчаяни борби срещу своите петвековни притеснители.) Освен физическата сила, народът трябва да излезе и със своето морално оръжие. (Журналистиката е едно от първите средства за революцията.) Подбудени от тоя принцип, ние, няколко души емигранти, които вчера сме се откъснали от тялото на народа и които познаваме както неговите интереси, така и неговото положение, се решихме да учредим настоящия седмичен вестник и с това да изпълним една от първите свои обязаностти към своето отечество. (Ние вярваме, че нашата емиграционна публика и в тоя случай ще покаже своя патриотизъм, когато делото е да се разяснят силите, положението и интересите на тоя народ (…). Въстанникът е потребен за народа, но народа в настоящето време не е в състояние да подържа своя глас. Това трябва да направи емиграцията.
Когато е така, то елате, братя, да помогнете и в това отношение на народа си. Той няма да забрави нито този, който умира, нито онзи, който му помага.
Подържането на един истинно революционен и народен лист е само по себе си голяма помощ.
Администрацията [1]

______________________________
Допълнителна информация по темата:

Първият брой на вестник “Нова България” излиза от печат на пети май 1876 година в Букурещ, днешна Румъния. Негови издатели са Хр. Ботев и Р. Блъсков. Ето какво пише последния, по повод издаването на вестника: “Но ето че настана размирната, известна всекиму 1876 година. Нашите читатели във Влашко и България не търсеха вече да четат вестници, списания като “Училище”, но искаха да четат вестници политически – бунтовнически. И аз се убедих, че времето по възпитанието на учители, родители трябва да се прекрати и да се замести с възпитание политическо. Всичко в движение, всичко в подвизи и надежди за една заветна идея за освобождението на България…” [2]

––––––––––––––––––––––––––-

Източници:
[1] Вестник „НОВА БЪЛГАРИЯ“, Букурещ, 5 май 1876 г. или Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Т.II, 1966., с. 211 или http://www.nationallibrary.bg
[2] Р.Ил.Блъсков, Ю.Ненов, Ат.Иванов – Автобиографии, София 1979 , стр.108/ 109

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Външни препратки: