Архив

Фактология

В брой 17 от месец септември 1864 година във вестник „Българска пчела“ е отпечатано обявление за повестта „Изгубена Станка“, като е направена кратка характеристика на творбата и е предадено и съдържанието ѝ. Под текста стои „Д. Блъсков, Браила 12 септ.,1864“. В брой 20 от същия вестник отново има съобщение за излизането на повестта „Изгубена Станка“, под което е подписът на „Р.И.Блъсков и син“.

Първите няколко издания на повестта:

Издание от 1865 г. В Болград (Бесарабия, днешна Украйна). Това издание се разпространява главно в Румъния и Бесарабия. На много места самият Блъсков споменава, че повестта е излязла за първи път през 1866 година. Предполага се, че книгата е отпечатана през 1865 година, а получена от автора на следващата година. На външната и вътрешната корица на първото издание е записана годината 1865. Това издание има обширен предговор, написан вероятно от Р. Ил. Блъсков. Подзаглавието на изданието от тази година е „Истинско събитие из Руско-турската война“. В следващите редакции на повестта подзаглавието търпи промяна: „Повест съвременна“ и „Разказ из българските теглила по Кримската война“.

Издание от 1867 г. Във второто издание на повестта предговорът е съкратен (присъства само заключителната му част).

Издания от 1882, 1885 и 1897 г.

Издание от 1909 г. Изданието от тази година съдържа последните поправки на своя автор.

Издание от 1917 г. Изданието от тази година е първото, направено след смъртта на автора. Направено е от щаба на Армията.

Издание от 1928 г. Второ следсмъртно издание, направено от Министерството на просветата. Повестта е издадена по второто ѝ издание.

Издание от 1929 г. Издание на х. Ст. Петков.

Издание от 1937 г. Издание на Г. Константинов

Издание от 1938 г. Издание под редакцията на Петър Горянски. В София.

Издание от 1939 г. Издание под редакцията на Ив. Хаджов.

_____________________

Източници:

  • „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, Велико Търново, 1997
  • „Ил. Р. Блъсков, Избрани произведения, том I“, Иван Богданов“, София, 1940
  • „Илия Р. Блъсков“, Борис Йоцов
Advertisements

„Журнал за наука, занаят и търговия“ е първото икономическо списание в България. Започва да излиза през 1862 година в Пловдив. Редактор и издател е Иван Богоров.

Списанието е отпечатвано в Белград, в печатницата на Никола Стоянович.

За появата на списанието Георги Раковски дава обявление в „Дунавски лебед“, отпечатвайки предварително голямо съобщение за съдържанието му.

Мотото на корицата е „успех с работа, работа с наука“.

В програмната статия „Изобщо за наука, занаят и търговия“ са застъпени модерни икономически идеи, посочват се начините за увеличаване на производството на различни стоки.

Според Богоров забогатяването на народа ще доведе и до повишаването на качеството на образованието и културата. Това най-лесно и бързо може да стане чрез разни сдружения. В статията се засяга и въпросът за ролята на парите.

В списанието са поместени редица статии с чисто практически характер, отнасящи се до най-разпространените занаяти в България по онова време.

____________________________

Източници:

  • Енциклопедия на българската възрожденска литература, 1997
  • Г. Боршуков, История на българската журналистика, 1976

 

„Българска пчела“ „вестник политически, любословен и търговски, издава ся сякой петък, редактор и поръчител: Испас Попеску, печатница румъно-българска на Ст.Расидескова“.

Българска пчела“ е първият вестник, който започва да излиза на български език в Румъния; с него се поставя началото на българския емигрантски печат. В основата на идеята и реализацията е Хр. Ваклидов и основаното дружество „Българска пчела“, сред чийто членове е Ив. Селимински.

Първият брой на вестника е от 31 май 1863 година и започва с краткия увод „Съотечественици!“, където се откриват програмни елементи. Подчертава се информативния характер на изданието, както и интересът към политическите събития.

Всеки брой на вестника включва раздела „Политически изглед“, където пространно се коментират общи и конкретни въпроси, отнасящи се до българския обществен живот.

От година II „Българска пчела“ започва да излиза всеки вторник с указание, че редактор на изданието е Хр. Д. Ваклидов. Вестникът успява да привлече като сътрудници изтъкнати личности като Р. Блъсков, Д. Блъсков, П. Кисимов, С. Доброплодни, Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Ц. Гинчев и др.

Тиражът на вестника достига 1000 броя.

––––––––––––––––––––––––––

Източници:

Енциклопедия на българската възрожденска литература, 1997
Г. Боршуков, История на българската журналистика, 1976
Н. Жечев, Първият вестник на българите в Румъния

„Братски труд“ е печатен орган на Московско дружество „Братски труд“. Списанието, излизало в Москва, е редактирано и подържано с материали от български студенти.

Отпечатани са четири броя през 1860 година. Списанието има значителна роля за развитието на художествената литература, за формирането на творческия облик на възрожденци като Жинзифов, Каравелов, Миладинов, Бончев, Попович и др.
За разлика от повечето периодични списания, „Братски труд“ не включва програмна статия; липсват и указания за редакционен екип, за материална подкрепа. Списанието е изцяло насочено към явления на литературата; липсват материали за обществения живот с информативен характер. Програмен оттенък има в мотото, взето от Раковски: „Бащино огнище не оставяй, Стари обичаи не презирай“.

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Източник:

„Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново,

БЪДУЩНОСТ (VUTORULU). Вестник ГРАЖДАНСКИЙ, ЛЮБОСЛОВНИЙ И ТЪРГОВСКИЙ.

Третият вестник, редактиран от Г. С. Раковски в сътрудничество с Дим. Великсин и с румънския публицист и учен Б. П. Хъшдеу. Седмичник, издаван от акционерно дружество. Печата се в Букурещ, в печатницата на Ст. Расидеску, българин от Казанлък.

От 8 март до 17 май 1864 година излизат десет броя.

С „Бъдущност“ Раковски продължава революционно-демократичната линия на своите вестници „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“ и създава традиция на двуезични българо-румънски вестници, последвана от Л. Каравелов, П. Кисимов, А. Савич, К. Цанков и др. Високата порта забранява внасянето на „Бъдущност“ в пределите на Империята и заплашва разпространителите му със смъртно наказание. Поради революционния дух на вестника богатите акционери спират издръжката му и той прекратява съществуването си.

________

Източник:

„Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново

„Българска дневница. В Нови Сад. Излиза всяка неделя.“ е първият вестник, редактиран от Георги С. Раковски.

Вестникът излиза в Нови Сад, Австро-Унгария (днес в Сърбия). На 4 април 1857 година излиза пробен брой. От 26 юни до 23 октомври излизат 18 броя. 19 брой е конфискуван, а вестникът е спрян от австрийските власти по искане на турското правителство.

Вестникът е замислен като алтернатива на единствения излизащ по това време български периодичен орган – „Цариградски вестник“. Раковски се стреми да подчини съдържанието на вестника на българските нужди, като дава информация и коментар за ставащото в България, на Балканите и в Европа.

В уводната бележка Раковски очертава програмата на вестника така: „Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът се отбягна, трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза“.

Източници:

„Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново,

––––––––––-

Горният текст присъства и в уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_дневница

За първи път повестта е публикувана през 1848 година в кн. 12 на списание „Отечественные записки“. Първите критически отзиви не закъсняват: още в началото на 1849 г. А. В. Дружинин говори за нейната актуалност, за реалното съществуване на млади хора, затварящи се в „своите въздушни замъци“. Висока оценка за повестта дава и А. А. Григориев. Писателката Е. Тур (в статия от 1861 г.) смята повестта за едно от най-поетичните произведения в руската литература. В събраните съчинения от 1860 г. Достоевски внася изменения в повестта: образът на мечтателя е обогатен, разкрити са идейните източници на поведението на героя. Едни от първите преводи на повестта на български език са от Д. Тончев (1894 г.), Рачо Стоянов (1919 г.), Ел. Попова (1919 г.), Калина Малина (1928 г.)

„Малкият герой“ е отпечатан за първи път през 1857 година в списание „Отечественные записки“. През 1860 г. Достоевски прави известни стилови редакции върху текста и го включва в първия том от събраните си съчинения. Първите отзиви за разказа се появяват едва през 1882 година (от Н.К.Михайловски и А.Ф. Милер). Това е първото произведение на Достоевски, което се превежда на български език. През 1884 е преведено от М. Каранов; следващият превод е от последното десетилетие на 19-ти век – през 1893 г. от Людмил Стоянов.

Първоначално от философската поема „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продадени само около 100 броя, при което издателят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки. На снимката: Много рядко пълно копие от 1883-та г. с всичките четири части с позлатени корици и цена от 3,500 евро (4585 долара.) 10606043_719465984755511_3509496409111543506_n

В България: През 1905 г. Д. Дечев превежда първите две части на „Тъй рече Заратустра“. През 1915 г. Мара Белчева превежда цялото съчинение под редакцията на Пенчо Славейков. На титулната страница на изданието присъства следната бележка от преводачката: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен — 1904–1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“ Следващият превод на философското съчинение е на Николай Райнов от 1919 г. През през 1938 г. същият превод претърпява второ, поправено издание.