Архив

ens realismum

Животът си върви, проблемите не спират.

Непрекъснатото отлагане не е просто проблем или бреме.

Т о   е   к а т а с т р о ф а !

12079686_1052131114817192_5555862934166955370_n

Аз съм просто чаша алкохол.

Бях тук преди да се родиш.

Ще съм тук дълго време след като изчезнеш от този свят.

Аз ти повлиявам през цялото време – дори когато си далеч от мен.

Аз нося отговорността за всичките ти грешки, за всичките ти страстни пориви, за всяка твоя стъпка, която е встрани от пътя ти.

Лесно е да се оправдаеш с мен, нали?

Но – замисли се:

Ако е вярно, че човек е това, което яде или това, което мисли – то защо да не е вярно и че човек е това, което пие?

Сега разбираш ли, че не само аз съм чаша алкохол.

Чаша алкохол си и ти, и тя, и той.

Хайде огледай се, човече – не сме ли всички ние чаши с алкохол? И не е ли животът един безспирен симпозиум                ?

Когато двама се целуват – не отпиват ли от своите чаши; когато трима се любуват – не вдигат ли едно „наздраве”?

Не е ли всяка оргия групово напиване, опиянение от удоволствия?

Не е ли всяко пъшкане и охкане звук от чукащи се чаши?

И не е ли всеки оргазъм една мощна наздравица?

Всъщност тази история може да бъде продължена още много.

Но главното тук е, че това съм аз.

Аз съм тази чаша!



Текста го написах специално за събитието „Никому поезия #2“, чийто организатор е Северина Плачкова.

Ето и моя снимка от четенето на текста: https://posledniqt.wordpress.com/2015/11/05/моя-снимка-от-месец-октомври-2015-г/

Мълчанието обхванало е всичко:
живо и мъртво,
с душа и без душа,
с дух и без дух.

Мълчиш и ти, гайдо, стара!
Мълчиш и не ридаеш вече!
И всичките гайдари са безсилни
да възвърнат твойта песен свята!

Горите балкански, полята тракийски –
беззвучно отекват твоето мълчние!

Мълчанието ти ценно, истинско и свято
сега потънало е надълбоко
и оттам, от тая дълбина
сега ехти неговата
проницаема и необратима същност:

МЪЛЧИ!

Мълчание:

Колко много скръб
и мъка
и печал
има в неговото съзерцание.

И колко много щрихи
изпълват
неговата същност.

И колко много тъмнината,
мракът
и нощта
споени са със него.

Спокойствие и уют
са неговите дестинации.
Но протестът
и жалостта
са негови субстанции.

И колко ненавиждано
и
не-популяр-но
е в същността си то:

МЪЛЧА – НИЕ – ТО

Предлагам ви няколко интересни снимки, показващи другата, непопулярната страна на българската столица София. Всяка от фотографиите е придружена от коментарно заглавие, допълващо значението на заснетите обекти. Вижте:

Още един ден на демокрацията. — в/във площада пред Министерски съвет.

Още един ден на демокрацията. — в/във площада пред Министерски съвет.

 

21:15

21:15

 

Трафик снимка: Влади Ангелов. — в/във Жълтите Павета.

Трафик
снимка: Влади Ангелов. — в/във Жълтите Павета.

 

Кула на планината. — в Sofia, Bulgaria

Кула на планината. — в Sofia, Bulgaria

 

Южният парк. — в/във Южен парк.

Южният парк. — в/във Южен парк.

 

Покровителите на Европа и непосредствените (и нахални) патрони на Етюд-и-те на София на едно място. — в/във Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Покровителите на Европа и непосредствените (и нахални) патрони на Етюд-и-те на София на едно място. — в/във Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Нощта пред театъра. — в/във НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ".

Нощта пред театъра. — в/във НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“.

 

Комини

Комини

Коли и хора. — в/във Ул. Шишман.

Коли и хора. — в/във Ул. Шишман.

 

Сутрин по ул. "Кракра" — в/във ул. Кракра.

Сутрин по ул. „Кракра“ — в/във ул. Кракра.

 

Трамвай номер десет в десет през нощта. — в/във Площад "Славейков".

Трамвай номер десет в десет през нощта. — в/във Площад „Славейков“.

Мъжът, облечен в светлина! - Хванах го в Подлеза на Софийския. Светлината на залязващото слънце падаше изотзад и му предаде допълнително облекло. Какво друго мога да кажа? Фотография - рисуване със светлина! — в/във Подлеза На Софииски Университет.

Мъжът, облечен в светлина! – Хванах го в Подлеза на Софийския. Светлината на залязващото слънце падаше изотзад и му предаде допълнително облекло. Какво друго мога да кажа? Фотография – рисуване със светлина! — в/във Подлеза На Софииски Университет.

 

Някъде по Графа през нощта.

Някъде по Графа през нощта.

 

Из "Стената на писателите" 2 — в ул. Любен Каравелов.

Из „Стената на писателите“ 2 — в ул. Любен Каравелов.

Снимките са Етюд-и-те на София.

Това, че живеем в държава с доминиращи в количествено отношение простаци, не

означава, че трябва и ние да демонстрираме липса на добро възпитание. Нещо повече:

колкото повече демонстрираме европейско (to est цивилизовано) поведение, толкова

повече дразним простаците. Вбесяваме ги дори когато им говорим „на Вие“, дори

когато ги изслушваме докрай, дори когато ги гледаме в очите. Те се побъркват само

от присъствието ни.

Доказваме им, че не слушаме тяхната песен, не гледаме техния филм, не споделяме

техните мисли. Изобщо: едно тотално различие, доближаващо се до пълна

противоположност.

И стаята ми:
пълна с пеперуди,
а по подът:
неотваряни граматики.

Търкалят се по масата
недоизпити чаши
с питиета всякакви,
недопушени цигари
и някакви бележки…

В леглото се спотайват
неусетени желания,
макар шедьоврестата спалня
да скърца всеки ден.

Колкото повече се взираш в тъмнината, толкова по-вероятно е да видиш нещо в нея. 

Колкото повече се вслушваш в тишината, толкова по-вероятно е да чуеш нещо в нея. 

Да видиш нещо там, където няма нищо – оказва се – е възможно/вероятно. Тази вероятност е правопропорционална на продължителността на времето, което отдаваш на взиране или вслушване.

Но налице е и другият факт:

Колкото повече се взираш в светлината, толкова по-вероятно е да не видиш нищо. 

Колкото повече се вслушваш в шума, толкова по-вероятно е да не чуеш нищо . 

Да не успееш да видиш нещо там, където то е – оказва се – също е възможно. Това се дължи също на една правопропорционална зависимост. Тук тя е свързана с продължителността на времето и загубата на сетивата/усещанията. Докато по-горе, в първата постановка, зависимостта е свързана с продължителността на времето и придобиването на сетивата/усещанията.

* * *

Сред тъмнината човек проглежда, а сред светлината ослепява. Но това е вярно само ако той е там за дълго време. Колкото по-дълго време е на тъмно, толкова по-силно ще стане неговото око, неговият слух, неговият усет, мисъл, същност.

Така се развиват свръхсетивата.

Владея хаоса. Хаоса на живите и хаоса на мъртвите.
Владея го тъй, както Бог владее света.
Владея го, защото се бунтувах:
създадох бунта, участвах в бунта, превърнах се в Бунта.
Бунтът ме направи владетел на хаоса.

Бунтът ме създаде.

Забелязали ли сте, че думата нация
се римува доста добре с демокрация,
а пък на родината България
й приляга римата „Авария“?

%d bloggers like this: