Архив

Uncategorized

Не искам да разнищвам аргументите на онези, които са против чалгата. Нито на противниците на която и да е форма и издънка на музикалното изкуство. Ще ви опиша своята гледна точка защо чалгата в действителност е проблем.

Защото тя е един от малкото стилове, които не осъществяват същинска приемственост с почти никой друг стил музика. Мит е, че именно чалгата е първоприемник на музикалния фолклор. Мит е и това, че тя представлява балканско измерение на ориенталски песни и мелодии. Всъщност този стил музика се продуцира изключително от хора, които са с космополитна нагласа в музикално отношение. Но в стремежа си да бъдат гурута, те създават съвършено нови произведения, задаващи единствено формална приемственост с музикални творби от къде ли не.
В този ред на мисли, може да се говори за голяма степен на самобитност на жанра. От тук произтича провинциалната същност на чалгата (провинциално, в смисъл на регионално, локално, анти-глобално).
Именно заради локалната ѝ същност тя е проблем. Отказвайки да адаптира пълноценно глобалното, тя създава консервативни нагласи и затвърждава своето провинциално начало. Във възприемателите си, този стил музика внушава чувството на скептичност към всичко, което не я представлява.

Това е моят опит да анализирам чалгата. Той се основава на лични наблюдения.

Advertisements

На 25 октомври в България предстоят избори за местна власт. Българските граждани ще имат възможността да упражнят правото си на гласуване.

На 25 октомври, освен местни избори, ще се проведе и референдум, според чийто резултати ще стане ясно дали ще бъде въведено електронното гласуване в България.

Наличието на такъв референдум е силно обнадеждаващо за страната ни: показва, че България има потенциал да се превърне в силна и устойчива демокрация.

Осъществяването на подобен тип референдум привлича симпатиите на европейската преса към страната ни.

Белгийският вестник EUobserver вече уведоми своите читатели за предстоящия референдум.

Ето какво посочва изданието под заглавие „Bulgaria holds referendum on electronic voting„:

Bulgarians will vote on Sunday (October 25) in a referendum on whether to introduce electronic voting, which the country’s reformist leaders hope can change its political landscape and advance their agenda.
If the Yes camp wins, electoral law would be amended to give voters the choice of going to the ballot box or staying at home and voting on their computer or tablet.

Some 77 percent of voters are likely to vote Yes, according to a poll conducted earlier this month by the Sofia-based Alpha Research agency. It said the referendum turnout is expected to be 49 percent – which would be enough to validate it – compared to 58 percent forecast for the local elections also held on Sunday.
„The remote electronic voting will ensure higher election turnouts,” Bulgarian veteran tennis star Manuela Maleeva said. A tennis world number 3 in 1985, 48-year-old Maleeva heads one of several grassroots campaigns for the Yes camp.

“Bulgarian citizens abroad as well as many citizens in the country will have easier access to participation in elections and referenda,” she said, referring to the 2 million Bulgarian citizens who live outside the country of 7.2 million.

For now, the Bulgarian diaspora, mainly located in the EU and North America, votes in Bulgarian embassies and consular services. But people have been complaining of long distances, insufficient capacity of voting stations and long queues to vote.

Vote-buying
The referendum initiators hope that electronic voting will help eliminate vote-buying which parties practice predominantly in Roma slums, as well as so-called ‘corporate voting’ where people in economically depressed areas follow dominant employers’ orders in order not to lose their jobs.

The EU Commission has highlighted vote-buying in its annual reports on Bulgaria’s justice and home affairs reforms. But the practice has proved difficult to eradicate despite dozens of low-level convictions.

Reformist groups are pinning their hopes on electronic voting to broaden their electoral base by luring more young and educated people to vote. The current political scene is largely shared by parties relying on elderly, poor and low-educated voters who are suspicious of modernisation and are prone to manipulation and nostalgia of the country’s Communist past.

The younger white collar class is often apathetic to mainstream politics and sceptical of its ability to bring about change. Most of it prefers to move to other EU countries or overseas.

The four parties in the ruling coalition – the centre-right GERB of prime minister Boiko Borisov, the Reformist Bloc, the moderately nationalist Patriotic Front and the left ABV of former president Georgi Parvanov have urged their supporters to vote Yes.

More convenient
The Socialist, formerly Communist, Party and the far-right pro-Russian Ataka party lined up to back the No, saying „the introduction of electronic voting creates premises to manipulate and control the vote.”

The predominantly Turkish ethnic Movement for Rights and Freedoms (MRF), a kingmaker in a series of post-Communist parliaments, has not stated a clear position.

It is not clear how distance voting would impact the MRF, which is known for its loyal and disciplined voters who make up to 10 percent of the electorate. The vast majority of them are low-educated people with poor or no computer skills.

Electronic voting will, however, make elections more convenient for the hundreds of thousands of Bulgarian ethnic Turks who have settled in neighbouring Turkey. So far, many of them have been travelling by bus to Bulgaria to cast their ballots.

До 25 октомври остават няколко дни. Държа да запозная читателите си с още няколко любопитни подробности по повод референдума за електронно гласуване. Ето ги:

12108108_1049797748373051_9075342678307643452_n

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.

Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.

Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.

Уважаеми сънародници,

Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.

„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея – и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“

Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.

В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.

Скъпи сънародници,

Духът на опълченците е жив и ще пребъде.

Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. И най-тежкото робство, и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и здрави морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци – със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“

Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.

Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.

Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат сила и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.

Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.

Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.

Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.

Поклон пред паметта и подвига на героите!

Да живее България!

 

 

 

_______________

22 август 2015 г., Габрово

Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика:
– Иван!
От руския се надига една глава:
– Аз!
Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква:
– Степан!
– Аз!
Бум – още един труп…
В руския окоп стои един новобранец и се моли:
– Само не Димитрий, само не Димитрий…

___

През Втората световна война… Чука се на вратата на еврейско семейство.
-Отворете, ние сме руски партизани, идваме да ни приютите!
-Колко сте?
-Zwanzig !

___

Англичанка пита германка:
-Защо има толкова много езици в Европа?
Германката отвърнала:
-Защото загубихме войната.

___

Източник: https://facebook.com/HistoryHumour

Признавам си, че създадох този блог в един изключително напрегнат етап от своето личностно развитие. Бъдейки рожба на един дъждовен октомврийски ден, блогът бе заченат в една топла и ясна нощ, под въздействието на силни опиати и разврат.

Заклех го – да бъде последният ми блог. Такова беше и името, което му дадох – „ПОСЛЕДНИЯТ“. Днес блогът ми е повече от една година на бял свят. Но дали си струваше тази година за него! Или в градината ми изникнаха много грозни плевели и бурени?
Блогът не е ориентиран към определена тема, в него има всякакви текстове; пиша за всичко, „за всички и никого“. Този блог е от типа „Личен дневник“ и представлява моя инструмент за комуникиране с една непозната аудитория.
Това, което пиша за „ПОСЛЕДНИЯТ“ е това, което мисля. И тези мисли, тези писаници – те не се изкривяват, нагаждат, чупят и прочие, за да бъдат по-лесно смилаеми и осъзнавани от теб, непозната аудиторийо! Не! Те са такива, каквито бликат от бистрия извор на съзнанието.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!“

(Вазов)

  През този месец отбелязваме 177 години от рождението на Васил Левски. Днешният ден предоставя прекрасен повод да се напомни за делото и личността на Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода. Ние – признателните съвременници – се прекланяме пред личността и делото на великия българин Васил Левски. Апостолът на нашата свобода ще продължи да бъде безспорен авторитет в съзнанието на българите, ще вдъхновява както нашите съвременници, така и бъдните поколения, потомството. Делото на Левски вълнува вече повече от век и половина българската нация, обект е на стотици, ако не и на хиляди проучвания и интерпретации както тук – в България, така и извън пределите на страната ни. Личността на Дякона отдавна се е превърнала и ще остане завинаги мерило за патриотизъм, чест и достойнство. Нека никога не забравяме онези достойни мъже, които с цената на живота си са платили за нашата свобода – на тях им дължим признателност и уважение.

Личности като Левски безспорно са божи дар за всяка нация.

За съжаление много са народите и държавите по света, които нямат своята велика и светла историческа личност. Българският народ обаче – сякаш благословен от бога – има своята силна и непреклонна личност в лицето на Апостола. Животът на Васил Иванов Кунчев бележи нов етап в развитието на историята ни – етап към цивилизоване, европеизиране на българската нация. Показателни тук са думите на Дякона: „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“.

Интересни са два споменни текста на Вазов, които се отнасят до мащабния корпус от текстове, посветени на Васил Левски. По-долу ще прочетете извадки от тези текстове, документиращи последните мигове на Левски на тази земя. Васил Кунчев продължава да бъде свързан с Отечеството дори и тогава – в последните минути на своя живот. Малко са тези достойни мъже, които сред своя собствен живот поставят отечеството в такава върховна позиция. Именно заради това такива личности винаги ще вълнуват българското съзнание и ще предизвикват възхита – защото са носители на изключителни качества.

Ето и откъсите от спомените на Иван Вазов:

1

Из „София на 1880 година“ (Текстът е публикуван за първи път в „Българска сбирка. Списание за книжнина и обществени знания“, г. XII, 1905, кн. 10, стр. 605-608).

Най на източния край, усамотена, стоеше стара турска казарма, днес артилерийска казарма. В нея казарма е бил затворен на 1872 г. Левски, след пленяването му в Къкринския хан. Пусто беше мястото, дето днес е паметникът на героя и дето се е издигало бесилото му. Покойният поп Тодор, който го е изповядал на предсмъртния му час, ми разказа как е станало това. Повикан от пашата, той дошъл тука и видял Левски, обиколен от турски войници, от много турча и кадъни, които го ругаели. Левски бил много изнемощял от страданията, със сухо, пребледняло, страдалческо лице. Поп Тодор бил много уплашен, понеже били близки приятели с Левски, и се е боял да не би да е направено някакво опасно за него признание. Но работата била друга. Пашата се обърнал към свещеника: <<Папаз ефенди, сторете с тогова според както е вашия закон!>> – и посочил Левски. Поп Тодор приближил до Левски и го поканил да се изповяда. В тоя върховен миг той го намерил религиозно настроен. Левски няколко време с тих шепот му се изповядал. После завършил с тия думи:

– Дядо попе, поменувай ме в молитвите си: <<йеродякон Игнатий>>.

Игнатий и било духовното име на дякона Левски.

Тия са били последните му думи.

2

Из „Към очерка <<София през 1880 г.>>“ (За първи път текстът е публикуван в „Българска сбирка. Списание за книжнина и обществени знания“, г. XII, 1905, кн. 10, стр. 653).

Когато вече беше отпечатан горния ми очерк в първата кола на настоящата книжка, аз случайно се срещнах с г. Димитра Димов (Папашата), близък приятел на Левски и бил в София във време на обесването му. Като му отворих дума за епизода – последните минути на Левски, – който описвам там, г. Димов ми разказа как той го бил чул от устата на същия поп Тодора, и който той помнел добре. Разказът му поправя и допълва моя. И ето как е била всъщност работата:

Поп Тодор е бил повикан да причести дякона. Той дошъл с причастието на лобното място. Пашата му заповядал да причести осъдения на смърт с думите, които аз предадох, и се оттеглил настрана, както сторили и войниците там, за да се оставят поп Тодор и Левски сами.

Поп Тодор тогава се приближил до Дякона и го попитал скръбно и тихо:

– Василе, желаеш ли да се причестиш?

– Желая – отговорил Левски.

– Но ти знаеш, че преди светото причастие е нужна изповед? Искаш ли да се изповядаш?

– Искам.

Когато се свършила изповедта, попът отворил требника, за да прочете отпустителната молитва.

Тогава Левски му казал:

– Дядо попе, помени ме тука: <<дякон Игнатий>>.

Левски не произнесъл вече друга дума. Той видял и приел със студено спокойствие смъртта си.

По-после любопитни софиянци се опитвали напразно да изкопчат от попа нещо за Дяконовата изповед. Поп Тодор запазил тайната, както му повелява дългът. Но Папашата само после казал следующето:

– Когато Васил Левски се изповеда, той прибави тия думи: <<Всичко, каквото съм сторил, сторих го за отечеството!>>

 

Photo0330 – Копие

Руската (евразийската) пропагандна машина се опитва да втълпява, че на Запад (разбирай ЕС и САЩ) стандартът на живот е добър само на пръв поглед, а в дълбочина нещата са доста различни – разврат, цинизъм, жестокост, фалшива свобода на словото и т.н.
Но ако това наистина е така, то защо едната дъщеря на господин Путин (руският диктатор) живее в Германия, а другата – в Холандия? Защо синът на Медведев ще учи в САЩ? Защо дъщерята на Лавров живее в САЩ? Защо именно Първите мъже на Русия пращат децата си в развратния, циничен и жесток Запад?
Ако Русия е една прекрасна страна, каквато ни се описва от
евразийските въшки, то не би ли следвало тя да бъде предпочитаното място за живеене и образование на изброените лица? Да, точно това би следвало! Но защо не се случва – нека руската пропаганда да каже.

декември 2015
ноември 2015
октомври 2015
септември 2015
август 2015
юли 2015
юни 2015
май 2015
април 2015
март 2015
февруари 2015
януари 2015

декември 2014
ноември 2014
октомври 2014
септември 2014
август 2014
юли 2014
юни 2014
май 2014
април 2014
март 2014
февруари 2014
януари 2014

декември 2013
ноември 2013
октомври 2013

 

На 8 януари 2014 година проведох първия си урок пред ученици. Това стана в един от деветите класове в ПМГ „Васил Друмев“, град Велико Търново.
Имайки предвид факта, че учениците не знаеха, че ще имат литература, а не български език – мисля, че се справих много добре. Всъщност единственото нещо, което ме спира да кажа, че се справих отлично е това, че приключих урока си две минути по-рано от планираното. Но, както се казва, аз съм все още млад; не че оправдавам грешките си с младостта, но тя е тази, която ще ме научи.
Пиша си оценка много добър (5).
Публикувам няколко снимки от преподаването ми, както и сбит вариант на урока:

Първият ми урок (1) Първият ми урок (2) Първият ми урок (3)

 

 

 

 

 

ДРЕВНОГРЪЦКА ЛИРИКА

 

1.СЪЩНОСТ

 

7-5 в.пр.н.е. Струнен инструмент, понякога и танцово изкуство. Древногръцка лирика и древногр. музика е значело едно и също. Терминът лирика е създаден през 3в. пр.хр.

Появява се при разпадането на родовата община, когато се появява гражданската община. Тя е творчество на пробуждащата се индивидуалност. Възниква от култовата и обредната фолклорна песен. Свързана е с дълбока промяна на общественото съзнание и с обособяване на един вид личен поглед към света.

Откроява се личността на поета, излязъл от анонимност, който говори за личните преживявания на отделния човек.

Преходът от епос към лирика е преход от митологичнообразно мислене към по-реалистичен тип мислене.

За лириката е характерно не легендарното минало (както при епоса), а съвремието.

Липсва сюжет и персонажи, освен автора – той е единствен персонаж – за разлика от епоса.

 

2.ВИДОВЕ

 

 

Старогръцката лирика започва с Декламативна лирика, а по-сетне налага и песенна лирика (Мелика).

 

ДЕКЛАМАТИВНА ЛИРИКА

                                        ЯМБ – Произходът му се свързва с култа към богиня Деметра. В началото ямби се наричали онези песни, които изобличават отделни хора или цели обществени групи. Но по-късно започва да изобразява лични мисли и преживявания на поета. Представители: Архилох, Симонид и др.

                                        ЕЛЕГИЯ – Редуват се ту надеждата, ту страха. Букв. Означава „тъжна песен“, но не е задължително да е тъжна. Задължително е обаче да се занимава със сериозна тема – войни, социални позиции, политически идеи и т.н. Видове елегии:

  • Обществена – войнствено-патриотична тематика, зове към защита на традициите. Тиртей
  • Любовна – силно субективна и лична,възпява младостта и се ужасява от старостта
  • Дидактическа – с нравоучително и поучително съдържание

ПЕСЕННА ЛИРИКА (МЕЛИКА) – по-късно започва да се изпълнява без съпровод

                              СОЛОВА (МОНОДИЯ)- Изпълнява се от един човек и говори с гласа на личността. Доминират темите за любовта и житейските наслади. Представители: Сафо, Алкей, Анакреонт.

 

                              ХОРОВА – Изпълнява се от обучен хор и говори с гласа на обществото. Тя пази връзката си с култа и с възхвалата на герои – тоест има

обществен и религиозен характер. Представители: Стезихор, Пиндар.

 

 

3.ПРЕДСТАВИТЕЛИ

 

  • САФО – Сафо е първата жена поетеса в историята на античната литература. Може би най-важната представителка на соловата лирика. Била е нещо като учителка по лирика – около нея се събирали благородни девойки, които напътства в поезията, музиката и танца. В древността Сафо е почитана като десетата муза. Стиховете й са прости и стегнати.

 

Любовна болка

 

На боговете равен ми се струва

оня, който, до тебе приседнал,

те слуша тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно-шеговита.

 

Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.

Сърцето трепва във гърдите,

гласът ми става сух и сякаш спира.

 

Езикът ми засъхва — нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.

Очите ми покрива нежен мрак,

бучение в ушите си усещам.

 

Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват, ставам

по-бледна от изсъхнала трева,

свяст ми се вие, сякаш че умирам.

 

Виждаме едно чисто описание на любовното състояние. То не се обяснява в природно явление или божествено-митологичен образ; то е индивидуално преживяване. Виждаме лично изживяното. Всеки стих е изповед на интимно душевно състояние.При Сафо любовта става това, което е днес – един от изключителните моменти в живота. Любопитна подробност: В I век след н.е. Плутарх съобщава, че именно тази песен е била използвана като образец на диагноза за болните от любов.

  Творбите на Сафо са изключително искрени и колоритни и успяват да се запазят до наши дни, защото в тях са втъкани вечните проблеми на любовта – копнежа на двамата влюбени да са винаги заедно, вълнението и неизменното щастие при срещата с любимия, мъката от раздялата с обичания човек, опиянението от радостта и младостта.

 

  • ТИРТЕЙ – Елегически поет, войнствено-патриотична лирика, пише военни песни. Описва мизерията на поробения и победения, венецът на победителя. Привърженик на добрия държавен строй, често е канен от държавниците да пее на гражданите, като им вдъхва увереност в неустрашимост в битките.
  • АНАКРЕОН – Доминират темите за любовта, виното и пиршествата.
  • ПИНДАР – написал около 17 книги дитирамби, химни, траурни маршове и др.