Животът си върви, проблемите не спират.

Непрекъснатото отлагане не е просто проблем или бреме.

Т о   е   к а т а с т р о ф а !

Advertisements

По-долу представям информации за мутробарока с посочване на източници

http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1519486&i=1523701&offset=all

Автор: Uve_Smotanson

Дата:   15-08-10 07:16

„Идеята за тази словесна комбинация се пръкна някъде в залеза на 90-те (…). Към днешна дата със същото се обрисува плажния пасторал на любимото на цялото българско човечество Черноморие. Обикновено са някакви хотелчета скалъпени на две на три. Някаква боза от испански граниторгес, японска мазилка, гръцки терикакот, виенски шницел и балиго още какво. Сумарно картинката представлява, нещо подобно на ромските гета с нахвърляни на 2 на 3 стени и сателитна чиния с размер колкото стадион „Васил Левски“, която имаш чувството, че ще срине покрива на постройката при първия полъх на вятъра. Най-вероятно в тия хотели, ако ти стъпи крака – или нещо ще се достроява, или нещо няма да работи, или както преди няколко дни ще ти спрат я ток, я вода. В най-големия ти кошмар ще видиш всичко това накуп. Звукът на хилти в 6 сутринта е един слабо известен лек срещу махмурлук”.

В същия сайт,

Автор: tnt,

Дата:   15-08-10 08:57

„мутробарок“ -> стил в съвременната архитектура при който архитектите се опитват да издигнат от бетон къщичката на Барби и Кен без оглед на :

– функционалност,

– заобикалящи архитектурни стилове /най-често, совен ако не става въпрос за комплекс от барби-къщички/

– качество на използваните маериали

– съблюдаване на околната среда

– съобразяване с факта, че се строи за хуман биингс

Зачерква се всякаква традиция в строителство и архитектура и се мятаме на най-грозния кич…

http://www.bgjargon.com/word/meaning/мутробарок

„Архитектурен стил, отличващ се с безвкусица, прикрита чрез огромни разхищения на строителни материали, които са придобити по криминални дейности.

http://eenk.com/post-mutrobarok

Пост-мутробарокът процъфтява в периода 2005-2010. Предшестващият го стил в новата българската архитектура и интериор е мутробарокът, който преоткрива еклектиката, без да го осъзнава, защото комбинира всички неща, смятани от собственика (не проектанта) на даденото място за яки. Всички, но на едно място.

Основната разлика между двата стила е, че пост-мутробарока се придържа към един „стил“ или копира елементи от не повече от две книги на Taschen, при условие, че и двете са на една тема. Пост-мутробарокът все още е твърдо в полето на кича, но поне се отделя от центъра, където властва ранния мутробарок или прото-мутробарока.

 Да припомним, че собствениците на сгради в периода 1995-2005 не са имали доверие на дизайнерите и са налагали своите идеи за вкус на фирмите изпълнители. Изпълнителите от своя страна са били финансово зависими и в 90% от случаите са изпълнявали проектите както са им били заръчани, без да добавят своето експертно мнение, но не са слагали и своето име зад тях. За това голяма част от автентичния мутробарок е анонимна. С течение на времето, доверието у проектантите и дизайнерите се изгражда те все повече налагат своите решения, които стават все по-естетически възпитани и така надвиват на еклектиката в ранните години.

 Пост-мутробарокът е революция, той надгражда мутробарока, но не го допълва. Т.е. не можете да промените един мутробарок интериор в пост-мутробарок такъв. Строите нова сграда в новия стил.”

N-поредна победа на избори за партия ГЕРБ се случи в един от последните месеци на 2015 година. Партията, която е част от Европейската Народна Партия (ЕНП), се ползва с голямо доверие сред българското общество, ако съдим по изборните резултати. Това обстоятелство създава благоприятна среда за провеждането на цялостни реформи.


Но това обстоятелство създава и благоприятна среда за опозиционните сили в страната, често възползващи се от слабостта на българските граждани към популистични твърдения (популизъм, в смисъл на „създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми“).


Твърде често в публичното пространство започнаха да се появяват текстове, които компрометират жалките опити на правителството да проведе реформи.

Ето какво пише в един от тези текстове:

„Съвсем скоро най – уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга.“

В горното изречение авторът се заиграва с така наречения „данък вредни храни“, целящ именно некачествената храна да бъде обложена с данъци. С въвеждането му се цели да се ограничи употребата ѝ именно от „най – уязвимата част от населението“

Разбира се, авторът с всяко изречение манипулира и така читателят – колкото и да се стреми към критично мислене – бива омотаван и лъган. Далеч съм от мисълта да опровергавам ред по ред, дума по дума написаното от Тодор Галмадиев в http://www.memoriabg.com. За текста мога да кажа само, че е силно тенденциозен и спъва жалките опити за реформиране на тази държава.


Ще попитам критично настроените читатели:

Какво е необходимо в моменти като този: популизъм на опозиционно настроени или реформи на трезвомислещи?

Едно от двете трябва да е; тук няма златна среда.

Или – или!

Тази вечер реших да разбера какви са новостите от страната ни. Останах потресен.

Предупреждавам ви – това не е сценарий от психотрилър, това са вечерните новини от България днес:

№1: 16 човека загинаха при тежка катастрофа на трамвай в София.

№2: Миньори плашат с режим на тока.

№3: Ден на траур в Сливен в памет на 15-годишната Симона, зверски убита в училищен двор.

№4: Убиецът от магистрала ”Струма” се предаде.

№5: Почина 94-годишната Емилия Бузова, която беше зверски пребита от крадци в дома си в центъра на Видин.

Спете спокойно.

На снимката по-долу чета текст, озаглавен „Аз съм тази чаша„.

Благовест Цветанов


12079686_1052131114817192_5555862934166955370_n

Аз съм просто чаша алкохол.

Бях тук преди да се родиш.

Ще съм тук дълго време след като изчезнеш от този свят.

Аз ти повлиявам през цялото време – дори когато си далеч от мен.

Аз нося отговорността за всичките ти грешки, за всичките ти страстни пориви, за всяка твоя стъпка, която е встрани от пътя ти.

Лесно е да се оправдаеш с мен, нали?

Но – замисли се:

Ако е вярно, че човек е това, което яде или това, което мисли – то защо да не е вярно и че човек е това, което пие?

Сега разбираш ли, че не само аз съм чаша алкохол.

Чаша алкохол си и ти, и тя, и той.

Хайде огледай се, човече – не сме ли всички ние чаши с алкохол? И не е ли животът един безспирен симпозиум                ?

Когато двама се целуват – не отпиват ли от своите чаши; когато трима се любуват – не вдигат ли едно „наздраве”?

Не е ли всяка оргия групово напиване, опиянение от удоволствия?

Не е ли всяко пъшкане и охкане звук от чукащи се чаши?

И не е ли всеки оргазъм една мощна наздравица?

Всъщност тази история може да бъде продължена още много.

Но главното тук е, че това съм аз.

Аз съм тази чаша!



Текста го написах специално за събитието „Никому поезия #2“, чийто организатор е Северина Плачкова.

Ето и моя снимка от четенето на текста: https://posledniqt.wordpress.com/2015/11/05/моя-снимка-от-месец-октомври-2015-г/

Клетата българска аудитория се е нагледала на какво ли не.

В този смисъл смятам, че долуекспонираната снимка не би учудила никого.

Някогашната чалга певица Сашка Васева ръкомаха с ръце, чиито пръсти може би щракат. Вдясно от нея е седнал депутатът Волен Сидеров.

Оставям снимката без коментар.

Архивът пази много спомени…

12208782_512861845539719_7790318364653273576_n

Трябва всеки човек да търси начини да помага на обществото. Като казвам „помага“, нямам предвид, че обществото буквално се нуждае от помощ, а че човекът – за да бъде той пълноценно чувстващ се – е нужно да намери възможност за включване в обществената система.

Не мога да се съглася, че „човек трябва, за разлика от стадното животно, да живее самотно – сред природата – сред животните, растенията и в контакт с тях“, както смята  Андрей Тарковски – един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.

Мога да се съглася с определения за човека като „мислеща вещ” (виждането е на основоположника на съвременната философия – Рене Декарт), „обществено животно” и „политизирано животно”, „zoon politikon” (определения, дадени от бащата на науката – Аристотел), „ историческо животно” (определението принадлежи на един от големите мислители на немската идеалистическа философия – Георг Хегел). Авторът на последното определение – Хегел – е автор и на следния извод: „Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.

Пред всеки един от нас стоят два пътя (начина) за подкрепа на обществото. Рано или късно поемаме по единия от тях. Първият път – това е прекият път (или прекият начин). По този път вървят повечето хора. Това са помощи, подкрепи на дребно, битките на деня – изобщо: конкретни действия, водещи до видими резултати в близък времеви план. Повечето хора почти не осъзнават тези конкретни действия като вид подкрепа за обществото. Такива са: да отидеш да гласуваш; да си пуснеш телевизора, да прочетеш или чуеш нещо, свързано с обществения живот; да го изкоментираш, интерпретираш, анализираш и т.н. Това са все действия, спояващи обществената сплав. Нищо особено, нищо сложно няма тук.

Вторият път е косвеният, заобикалящият настоящето начин. Тук методите за положително въздействие върху обществото са ограничени откъм брой. Това ограничение не е притеснително, защото от друга гледна точка съществуват неограничени, т.е. потенциално безкрайни откъм време ефекти. Представете си, че хвърляте гюле насред вселената. То ще лети в безкрайната шир дълго време след като вас няма да ви има. Тази хипотетична постановка може и да ви изглежда странна, абсурдна. Но ако се замислите – не е ли същото, когато един автор издаде своя роман, своя философска концепция,  свое стихотворение, направи филм или песен, построи паметник или някаква друга забележителна архитектура (и т.н.) – не е ли същото, щом делото му, произведението му, онова, което е сътворил със собствения си дух остава дълго време след него, след неговата смърт.


 

 

„Варосваме крепостните кули, поправяме улиците, чешмите и други незначителни работи. Погледнете към тези, които ръководят строежите. Едни от тях от бедняци станаха богаташи, други никому неизвестни сега са на почит, а някои си построиха собствени къщи, по-големи от обществените сгради. Колкото е намаляло богатството на държавата, толкова се е увеличило тяхното богатство.
Къде е причината за всичко това? Управниците са господари на благата и чрез тях се върши всичко, а вие, народът, сте без сила, лишени от пари. Изпаднали сте в положение на слуга, някакъв придатък и сте доволни ако те ви раздават пари за театър или ви устройват тържества, и което е най-мъжествено от ваша страна, вие сте им благодарни, понеже ви дават това, което си е ваше. А те ви подкарват към такива забавления като градски затворници и ви правят послушни, за да им бъдете под ръка.“

Демостен, 349 г. пр. Хр.


Източник: „Речите, които промениха света“

Живеем в невероятно време! Всеки един от нас може да разкаже каквото си иска. И ако историята или разказът му са достатъчно добри, те ще бъдат прочетени от милиони, а защо не и от милиарди хора по земята.

Високоскоростната информационна ера  е имала такова достижение. Ако си спомняте песента на PSY „Gangnam style”, която се появи през 2012 г., беше чута от над един милиард души в рамките на няколко месеца. Към момента тя е чута от няколко милиарда души. Появи се статистика, че всеки втори жител на планетата я е чувал поне веднъж.

Една песен да бъде чута от половината население на планетата – това е достижение на настоящата епоха. Това не би могло да се случи през 20-ти или 19-век. И не само музикалните произведения, а и текстовите, изобразителните и изобщо – всичко, което би могло да се разпространява чрез интернет мрежата – съдържа в себе си потенциална интернационална популярност . (Шоу-бизнесът не познава граници…)

Номерът при воденето на блоговете е друг: добий популярност без да печелиш от блога си така, както шоу-бизнесът печели от добитата популярност.

Да водиш блог означава да споделяш идеите си. По този начин всеки, който води блог – споделяйки идеите, вижданията, възгледите си – оказва влияние върху онези, които четат, слушат или по някакъв друг начин възприемат информацията, дадена в блога. И ако стигна по-надалеч, без обаче да се разпростирам в съжденията си, то блоговете са за онези, които са способни (или имат желанието да са такива) да оказват влияние върху средата.

Предлагам ви 7 разновидности на блогове. Съществуват поне още 700, но мисля, че тези са широко разпространените.

Съветвам всеки, който се чувства пълноценен и изпълнен с мисъл и дух, да започне да пише в блог. Подходящи платформи няма да споменавам (не са ми платили за продуктово позициониране :P ).

Ето ги:

  • Читателски блог. Ако четенето е сред предпочитаните ви занимания, то това е вашият тип блог. В него можете да споделяте впечатленията си от прочетените текстове или от любимите си такива: да опишете своята гледна точка за текста, да предложите своя прочит или пък да представите своите изводи и заключения от прочетеното. Напоследък броят на читателските блогове на български език се увеличи драстично.
  • Политически блог. Ако се интересувате от обществените и политическите процеси и събития – това е блогът, който е желателно да започнете веднага. Дали ще се включите със свой коментар, спрямо дадено събитие/случка, със своя интерпретация или с даден въпрос – няма значение. Всеки, който започва да пише в такъв тип блог, автоматично се включва в гражданския коректив на властта.
  • Исторически блог. Историческите събития от миналото са предпочитана тема за много хора както в България, така и в целия свят. Нещо повече – историята винаги ще вълнува поколенията. В архивите се съдържат многобройни интересни и прелюбопитни факти и подробности, които биха могли да станат доста популярни. Онези, които се интересуват от исторически тематики, е хубаво да започнат да разказват за своите впечатления от тях именно в исторически блог.
  • Блог за изкуство, арт и др. Безспорно е, че изкуството е било и ще бъде дълго време „на мода” (извинете ме за клишето). То винаги ще вълнува масите (още веднъж: извинете!). Ако се занимавате с изкуство – създавате го, проучвате го или го популяризирате – , то това е вашият блог.
  • Блог за фотография. Фотографията е хоби на милиони хора по целия свят. В последните 1-2 десетилетия се наблюдава интерес към съвременната черно-бялата фотография. Ако обичате да снимате паметници, природни забележителности, градска среда, детайли или нещо друго – непременно започнете да публикувате снимите си в блог. Вие дори не подозирате колко много хора биха се вълнуватли от фотографиите ви.
  • Блог от типа „личен дневник”. Това е добър избор за водене на блог. Но не е за всеки; по-скоро е за смелчаци ;) . Идеята тук е да пишете и публикувате всичко, което ви се струва достойно, добро, подходящо.
  • Блог за вашето хоби. Каквото и да е хобито ви (или хобитата ви), сигурен съм, че има какво да разкажете за него (за тях) в евентуалния ви – създаден специално за тази цел – блог.