Архив

Tag Archives: От автора

Това е последната публикация за този блог.

Авторът занапред ще публикува в скоросъздадения Blog№7 : http://blog-number-seven.blogspot.nl .

Последният става Blog№7. Приятно четене!

 

Съдържанието на този блог беше копирано на този адрес:
https://blog-number-seven.blogspot.bg.
Можете да посетите адреса и да ползвате вградената търсачка, за да намерите това, което търсите.

Advertisements

На снимката по-долу чета текст, озаглавен „Аз съм тази чаша„.

Благовест Цветанов


Живеем в невероятно време! Всеки един от нас може да разкаже каквото си иска. И ако историята или разказът му са достатъчно добри, те ще бъдат прочетени от милиони, а защо не и от милиарди хора по земята.

Високоскоростната информационна ера  е имала такова достижение. Ако си спомняте песента на PSY „Gangnam style”, която се появи през 2012 г., беше чута от над един милиард души в рамките на няколко месеца. Към момента тя е чута от няколко милиарда души. Появи се статистика, че всеки втори жител на планетата я е чувал поне веднъж.

Една песен да бъде чута от половината население на планетата – това е достижение на настоящата епоха. Това не би могло да се случи през 20-ти или 19-век. И не само музикалните произведения, а и текстовите, изобразителните и изобщо – всичко, което би могло да се разпространява чрез интернет мрежата – съдържа в себе си потенциална интернационална популярност . (Шоу-бизнесът не познава граници…)

Номерът при воденето на блоговете е друг: добий популярност без да печелиш от блога си така, както шоу-бизнесът печели от добитата популярност.

Да водиш блог означава да споделяш идеите си. По този начин всеки, който води блог – споделяйки идеите, вижданията, възгледите си – оказва влияние върху онези, които четат, слушат или по някакъв друг начин възприемат информацията, дадена в блога. И ако стигна по-надалеч, без обаче да се разпростирам в съжденията си, то блоговете са за онези, които са способни (или имат желанието да са такива) да оказват влияние върху средата.

Предлагам ви 7 разновидности на блогове. Съществуват поне още 700, но мисля, че тези са широко разпространените.

Съветвам всеки, който се чувства пълноценен и изпълнен с мисъл и дух, да започне да пише в блог. Подходящи платформи няма да споменавам (не са ми платили за продуктово позициониране :P ).

Ето ги:

  • Читателски блог. Ако четенето е сред предпочитаните ви занимания, то това е вашият тип блог. В него можете да споделяте впечатленията си от прочетените текстове или от любимите си такива: да опишете своята гледна точка за текста, да предложите своя прочит или пък да представите своите изводи и заключения от прочетеното. Напоследък броят на читателските блогове на български език се увеличи драстично.
  • Политически блог. Ако се интересувате от обществените и политическите процеси и събития – това е блогът, който е желателно да започнете веднага. Дали ще се включите със свой коментар, спрямо дадено събитие/случка, със своя интерпретация или с даден въпрос – няма значение. Всеки, който започва да пише в такъв тип блог, автоматично се включва в гражданския коректив на властта.
  • Исторически блог. Историческите събития от миналото са предпочитана тема за много хора както в България, така и в целия свят. Нещо повече – историята винаги ще вълнува поколенията. В архивите се съдържат многобройни интересни и прелюбопитни факти и подробности, които биха могли да станат доста популярни. Онези, които се интересуват от исторически тематики, е хубаво да започнат да разказват за своите впечатления от тях именно в исторически блог.
  • Блог за изкуство, арт и др. Безспорно е, че изкуството е било и ще бъде дълго време „на мода” (извинете ме за клишето). То винаги ще вълнува масите (още веднъж: извинете!). Ако се занимавате с изкуство – създавате го, проучвате го или го популяризирате – , то това е вашият блог.
  • Блог за фотография. Фотографията е хоби на милиони хора по целия свят. В последните 1-2 десетилетия се наблюдава интерес към съвременната черно-бялата фотография. Ако обичате да снимате паметници, природни забележителности, градска среда, детайли или нещо друго – непременно започнете да публикувате снимите си в блог. Вие дори не подозирате колко много хора биха се вълнуватли от фотографиите ви.
  • Блог от типа „личен дневник”. Това е добър избор за водене на блог. Но не е за всеки; по-скоро е за смелчаци ;) . Идеята тук е да пишете и публикувате всичко, което ви се струва достойно, добро, подходящо.
  • Блог за вашето хоби. Каквото и да е хобито ви (или хобитата ви), сигурен съм, че има какво да разкажете за него (за тях) в евентуалния ви – създаден специално за тази цел – блог.

 

ДРЪЖТЕ СЕ ЗА МАСА, БЮРО ИЛИ СТОЛ – ЗА ДА НЕ ПАДНЕТЕ, ЧЕТЕЙКИ ГОРЧИЛКАТА НА ИСТИНАТА ПО-ДОЛУ!
Извод от една нарочно създадена (от мен) екселска таблица показа, че средностатистическият представител на приятелите ми тук, във фейсбук рязко е погрознял, омалоумничил, дезинформирал се е и се е занемарил от гл.т. на собственото си развитие: психическо и физическо. Статистиката ми показва, че най-драстична е промяната във външния вид, като тази промяна не е към по-добро, а към по-лошо. Съветвам ви да насочите погледите си към последните две-три години и да видите как, къде и защо омаловажихте и изоставихте прекрасните си естетически възприятия. Съветвам ви да предприемете конкретни действия в другата посока!

В последните дни създадох два сайта, свързани с миналото на България:

  1. Нова България (виж тук: http://nova-bulgaria.blogspot.com)
  2. С. (виж тук: http://stefan-stambolov.blogspot.com)

Използвана е системата на blogger.com. И двата сайта са все още в процес на дооформяне и попълване. Веднъж създадени, връзките към публикациите няма да бъдат променяни.

Сайтът Нова България е създаден с цел да улесни намирането и преглеждането на броевете на вестник „Нова България“. Броевете са достъпни и от сайта на Националната библиотека (виж тук: www.nationallibrary.bg). До момента (25 май 2015 г.) са качени първите 19 броя от изданието. До края на настоящата година ще бъдат качени всичките 75 броя. След качването на брой 75, публикуването в сайта ще бъде преустановено.

Сайтът С. е създаден с цел да обедини на едно място максимално възможен брой архивни единици, изображения и информации, свързани с живота и делото на Стефан Стамболов. Към всяка публикация в сайта е посочен източник. Към момента сайтът съдържа 38 публикации. Вероятно до края на настоящата година броят им ще надмине 100.

Благовест Цветанов, Велико Търново, май 2015

Благовест Цветанов, Велико Търново, май 2015

Моя

„Няма ли корабът свой пристан, 

той ще се лута безцелно в морето.“

(антична мъдрост)

Един от начините да бъдете щастливи и успешни личности е като създадете списък с нещата, които искате да свършите до края на живота си. От доста време съществуват подобни списъци на знаменити личности от Западна Европа и Америка. От скоро се появиха и списъци на успели българи. Пример за такъв списък е „До къде стигнах с 50-те неща, които искам да направя до края на живота си“ (виж тук: http://smartmoney.bg/do-kude-stignah-s-50-te-neshta-koito-iskam-da-napravq-do-kraq-na-jivota-si/ ). Създаването на подобен списък не означава обвързване с определени цели и преследването им да е a la „кон с капаци“. Дори напротив; реализирането на подобни списъци полага основите на успеха ни като личности. Списъкът би могъл да ни послужил като ориентир (компас) в случайте, когато се чувстваме несигурни в правилността на пътя, по който сме поели. Едно от предимствата на списъците с нещата, които ще извършим до края на живота си, е че те съдържат и конкретни цели, конкретни неща за вършене. Известно е, че с времето, to est с напредването на възрастта ни, всеки един от нас става все по-консервативен (консервативността, за съжаление, се проявява в обществото ни с епидемични размери). Създаването на споменатия списък означава да фиксираме своите смели мечти и планове. Следването на списъка означава да стопираме консервативността у нас самите, да я блокираме.

(Впрочем думите консервативен и консерва са родствени. Направете си изводите от този факт.)

Големият немски философ Георг Хегел казва, че „Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели ()“

*

*

*

*

*

*

_________________________

Текстът е публикуван също и в:

Мои познати казват „ела при нас, тук е хубаво, всичко е наред“. Това са гласове от чужбина (доколкото, всъщност, страните от Централна Европа могат да се нарекат „чужбина“); гласове на хора, с които споделих детството и младежките си години. С годините все по-рядко се виждахме, чувахме, срещахме и ето така стигнахме до днешния момент – да се отдалечим един от друг толкова много, че ако решим да се видим, трябва да се уговорим поне месец по-рано. В Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия – където и да се сетя имам поне един стар познат, емигрирал българин, европеец с българско самосъзнание. Чудят ми се на акъла какво правя у България, за какво съм още тук… А аз, да си призная, вече изпитвам трудност в аргументирането на престоя си в България. Наистина: с всеки изминал ден ми става все по-трудно да обясня не само на тях, а дори и на себе си настоящето си местожителство в Република България.

Родителите ми по произход са от едно малко село, дето Ботев е минал навремето. Туй село и до днес носи името на героя. Там прекарвах летата си и всички ваканции. От героя е останало само името му по табелите. Ботев умира на 20-ти май (по стар стил) 1876-та година. Сто и четиринайсет години по-късно, на същия ден, се раждам аз – Благовест Цветанов. Баба ми, бог да я прости, се родила сто години след раждането на другия голям герой – Васил Левски. На същий ден, само че сто години по-късно. На нея съм кръстен аз; името ѝ е Богиня, а моето – Благовест. Обявена е за народен предател от комунистите, тъй като поради диабета си не била в състояние да извършва трудовата дейност в ТКЗС-то. Една част от живите представители на моето малобройно родословие се е закотвила в селата от Северозападна България – тук изключвам няколкото човека, установили се в цивилизована Европа.
Та: това ми е цялата обвързаност с Отечеството. Нищо повече и нищо по-малко от тая обвързаност не съществува за мен.

А туй, горенаписаното, са моите аргументи, за пред мен самия. Макар, че тия факти в същността си не са никакви аргументи по споменатия въпрос…

Харесвам държавата, в която съм се родил дотолкова, доколкото съм свикнал вече с нея. Това е реалната истина. Ако да се бях родил нейде другаде – също толкова щях да харесвам онова място. Ето това вече е аргумент. Аз съм българче… Но „планини зелени“ има навсякъде, и цяла Европа е „край свободен“. И „дни велики“ и „славно време“ е не само тук, а накъдето и да погледнем.

Не малко пъти съм споделял на мои познати за писането си в блога и не малко пъти съм бил в позиция да обяснявам каква е ползата ми от това. Нима трябва да имаш полза от нещо, което чувстваш приятно и което отнема около десетина-петнайсетина минути от деня ти? А дори и да имаш такава полза – всякога ли е тя лесно формулируема, лесно дефинируема за онези уши, които отказват да я разберат?

Писането в блог е процес, доста показателен за търсенето на идентичност у нас. Чрез него ние показваме преди всичко вписването си в един колектив. Ако даден блог се отнася към обществените дела у нас, то онзи, който пише в този блог се вписва в колектива на гражданското общество и с право би могъл да бъде определен като буден, съвестен (а защо не и достоен) гражданин, съблюдаващ делата в страната.
Достойна работа е писането, щом изгражда и подкрепя чувството за общност и единност.
Самият факт, че гражданинът Х е предпочел да напише коментар или някакъв друг текст, отнасящ се до нещо случило се, вместо същият този гражданин Х да изпие една бира в кварталния restaurant – ето това го прави достоен, прави го участник в една виртуална общност. А ако преувеличим, прави го и до известна степен космополитен, защото сред мислите си той настанява такива, които са (твърде) далеч от делника и делата му и не го засягат пряко.
От друга гледна точка, забелязал съм, че пишещите хора са онези, които не са лишени от самочувствие, защото писането демонстрира вътрешната нагласа, че имаме какво да кажем на другите. А онзи, който си мисли, че няма какво да каже на другите (или какво да си каже с тях), той обикновено е лишен от самочувствие и поради това избягва да говори, камо ли да пише. Какво да кажа за хората от другата крайност: многознайковците, които винаги си мислят, че имат какво да кажат? Самият аз съм един от тях; по себе си съдя, че те са (ние сме) бъбриви, говорещи, пишещи и изобщо: комуникативни. И за да не се превърнем в досадници (каквито по неизбежност бихме станали, ако не спазвахме следващото условие): повече пишем, отколкото говорим. Така онзи, който иска да научи мнението ни по тоя или оня въпрос, отваря блога ни и чете това и онова.
И в крайна сметка писането – като изключвам тук хората, които са превърнали тая дейност в своя професия и доход – означава стремеж към общуване с цел изграждане на общност.

Край

post scriptum: Смятам, че писането не вреди на никого. То упражнява и тренира мисловните процеси не по-малко от четенето.

Признавам си, че създадох този блог в един изключително напрегнат етап от своето личностно развитие. Бъдейки рожба на един дъждовен октомврийски ден, блогът бе заченат в една топла и ясна нощ, под въздействието на силни опиати и разврат.

Заклех го – да бъде последният ми блог. Такова беше и името, което му дадох – „ПОСЛЕДНИЯТ“. Днес блогът ми е повече от една година на бял свят. Но дали си струваше тази година за него! Или в градината ми изникнаха много грозни плевели и бурени?
Блогът не е ориентиран към определена тема, в него има всякакви текстове; пиша за всичко, „за всички и никого“. Този блог е от типа „Личен дневник“ и представлява моя инструмент за комуникиране с една непозната аудитория.
Това, което пиша за „ПОСЛЕДНИЯТ“ е това, което мисля. И тези мисли, тези писаници – те не се изкривяват, нагаждат, чупят и прочие, за да бъдат по-лесно смилаеми и осъзнавани от теб, непозната аудиторийо! Не! Те са такива, каквито бликат от бистрия извор на съзнанието.