Архив

Tag Archives: Разни случки

Evgeny Mihaylov:

Най-тъжният изгрев в живота ми

Преди 25 години, точно в този ден, точно в този час, преживях най-големия крах на надеждите и вярата, че можем да скъсаме с комунизма и да станем нормална държава.
Точно в този час – 21.30ч. на 10 юни 1990 г започнаха да пристигат в пресцентъра на първите „демократични“ избори в НДК, данните за това, че БСП(БКП) води в резултатите. Не ни се вярваше, че комунистите могат да спечелят тези избори. Надеждата, че доброто и желанието за свобода, и справедливост ще надделеят беше заслепяващо голяма. Все още не знаехме на какво са способни в манипулацията на резултатите тези, които за 45 години бяха подчинили със страх и демагогия мнозинството от народа ни.
Нощта беше кошмарна, а утрото обидно тъжно.
Никога няма да забравя изгрева на 11 юни и стичащите се сълзи по мълчаливите лица на стотиците млади хора по алеите около НДК.
Снимах с камерата си зачервените от безсъние и обида очи , взирах се в тези невярващи в загубата лица, а не можех да спра собствените си сълзи.
Най-тъжният изгрев в живота ми.
Дано доживея и в нашата България за изгрее слънцето на надеждата…

 

Advertisements

Текстът е публикуван в http://forums.data.bg от потребител с име qbox на 17 юни 2014 година. 

Спрямо текста са нанесени несъществени правописни редакции.

Преди 2-3 седмици бях в Зоната и в гр. Припят. Обстановката и изживяването не могат да бъдат описани с две думи, но ще се пробвам накратко.
Пътува се до Киев и екскурзията се организира от Киев до Зоната. Реакторът се намира на 150 км северно от Киев. Първият пункт е Дитятки. Влизането в зоната става с паспорт и организирана екскурзия или със специално позволение на министерството на ядрени регулации на Украйна. Такова позволение няма как да се получи току така и затова най-добре, евтино и бързо е с организираната екскурзия. Охраната на контролния пункт имат записани твоите данни и информация, че в определения ден ще се намираш в зоната. Едва след като се уверят, че това си ти, влизането ти е позволено. За да се подготви обаче такова влизане трябва седмица по-рано да се изпратят трите ти имена и номера на паспорта ти до организатора на екскурзията.

След като ме допуснаха в Зоната първо обиколихме едно от селата, в него живееше една женичка, която се справя с живота без ток и вода, а храна ѝ се носи веднъж седмично. Имаше редица изоставени къщи, т.е. всички без една. Можехме да влизаме спокойно в тях, въпреки че е забранено. Неописуемо беше. Кукли, дрехи и др. подобни. След селото се отправихме към обект „Дуга“, което се води най-голямата антена в света за прехващане на междуконтинентални ракети.

След Дуга, се насочихме към 10 километрова зона и минахме втори пропускателен пункт. Там не ни искаха никакви документи и продължихме напред. По пътя от дясната страна видяхме Чернобилската АЕЦ и малко след нея и табелата за Припят. Спряхме за снимки до табелата и от лявата страна ни се падна Червената гора, дърветата са червени. После продължихме за Припят. Спряхме до едно дърво паднало по пътя и продължихме пеш, на входа на града имаше още един пункт, но и там никой не ни каза нищо. До този момент не знаех какво е град-призрак, но тогава научих. Обикаляхме, обикаляхме и стигнахме до плувния комплекс, празен и необезопасен, трябва да се внимава за да не се гмурне някой в 10-15 метров празен басейн. После стигнахме до стадиона на града, който в наше време е една гора. След обиколката му влязохме в една 16-етажна сграда. Всичко по апартаментите беше непокътнато. Качихме се на последния етаж, откъдето видяхме електроцентралата, Припят и цялата местност. Виждаше се старият и новият саркофаг над реактора.

След като излязохме от Припят (по пътя видяхме и пожарната станция на града), отидохме до Саркофага. Бях на 200-300 метра от него, направихме си, естествено, снимки на фона на реактора и на фона на другия нов саркофаг, казващ се „Арка“. Снимането към другите сгради е забранено и някак никой не смееше да снима, защото там има охрана и много работници, работещи по новия саркофаг.
След това минахме през някакво езеро използвано за охлаждане на реактора. Имаше огромно количество риба и водача на екскурцията ни даде хляб, за да ги храним. Радиоактивни чудовища нямаше.

След това беше време да се връщаме и минахме през гр. Чернобил (в него живеят 3-4000 жители, работещи в зоната). Там ни беше организирана вечеря след която напуснахме зоната и ни беше издаден сертификат, че сме я посетили.

За радиацията: няма никаква опасност. Един ден на подобна екскурзия се равнява на час и половина полет със самолет. Бета-лъчение в зоната вече няма. Аз за деня получих 3 микросиверта, а за първа степен на радиоактивно отравяне са необходими 2000.

Екскурзията си направих чрез http://www.chernobyltourbg.com/