Това е последната публикация за този блог.
Авторът занапред ще публикува в скоросъздадения Blog№7 : http://blog-number-seven.blogspot.nl .
Последният става Blog№7. Приятно четене!
Съдържанието на този блог беше копирано на този адрес:
https://blog-number-seven.blogspot.bg.
Можете да посетите адреса и да ползвате вградената търсачка, за да намерите това, което търсите.
Хубаво е сегиз-тогиз да се сещаме и за проблемите, които са налични в нашата малка държавица, носеща името България. Да бъдем, така да се каже, социално ангажирани с последствията от социализма в страната ни. Да ги компрометираме, да ги изваждаме наяве, да им даваме гласност, надявайки се БГ да стане едно по-хубаво място за живеене: ако не за нас, то поне за нашите деца…
Това са все частни случаи, на които все някога някой трябва да им обърне внимание. Защото от толкова много частни случай, те могат да се превърнат в нещо типично и често срещано, на никого не правещо впечатление.
Ето за какво искам да ви „светна” сега.
Захар „Сладея” е популярна марка кристална захар, произвеждана от „Захарни Заводи” АД, гр. Горна Оряховица”. От опаковката се вижда, че продуктът отговаря на БДС, а предприятието произвежда захар вече повече от сто години.
От другата страна на опаковката е представена кратка история на предприятието, получените отличия за продукта, както и стандартите, на които този продукт отговаря. Ако проверим в сайта на завода, ще срещнем още много оптимистична информация, уверяваща ни в какво ли не.
Така, до тук всичко е наред, to est, като в Европа.
Но наскоро случаят ме срещна няколко пъти с един и същи човек, току-що напуснал предприятието. Малко или много, разбрах от него за вида на трудовата дейност, извършваща се в това предприятие. Човекът работил по 16 часа на ден, пет дни в седмицата, за 500 лева.
Това не се вижда на опаковката, нали?
Колко ли наши сънародници са в неговото положение. И зад колко още лъскави опаковки се крие труд, наподобяващ робство?
Надявам се написаното да не ви звучи като клюка или клевета. Аз описвам това, което съм чул.
Хубаво е сегиз-тогиз да се вглеждаме във философията на нещата. Да вземем образованието.
В тази публикация съм прикрепил три изображения, отнасящи се до образованието и след това. ;)
Те са добър повод за размисъл.
А ето и нещо, което се появи впоследствие и не бях планирал да включвам в тази публикация. Това са думи на Рей Бредбъри:
„Когато бях на 19 години не можах да постъпя в колеж, понеже бях от бедно семейство. Нямахме пари, затова ходех в библиотеката. Три дни в седмицата четях книги. На 27 години вместо университет, бях завършил библиотеката.“
Не искам да разнищвам аргументите на онези, които са против чалгата. Нито на противниците на която и да е форма и издънка на музикалното изкуство. Ще ви опиша своята гледна точка защо чалгата в действителност е проблем.
Защото тя е един от малкото стилове, които не осъществяват същинска приемственост с почти никой друг стил музика. Мит е, че именно чалгата е първоприемник на музикалния фолклор. Мит е и това, че тя представлява балканско измерение на ориенталски песни и мелодии. Всъщност този стил музика се продуцира изключително от хора, които са с космополитна нагласа в музикално отношение. Но в стремежа си да бъдат гурута, те създават съвършено нови произведения, задаващи единствено формална приемственост с музикални творби от къде ли не.
В този ред на мисли, може да се говори за голяма степен на самобитност на жанра. От тук произтича провинциалната същност на чалгата (провинциално, в смисъл на регионално, локално, анти-глобално).
Именно заради локалната ѝ същност тя е проблем. Отказвайки да адаптира пълноценно глобалното, тя създава консервативни нагласи и затвърждава своето провинциално начало. Във възприемателите си, този стил музика внушава чувството на скептичност към всичко, което не я представлява.
Това е моят опит да анализирам чалгата. Той се основава на лични наблюдения.
Някои специалисти съветват да спортуваме поне два часа седмично, за да запазим добър вид и добро здраве. Два часа седмично ще рече по почти 18 минути на ден.
Осемнайсет минути не са много, но не са и малко – особено ако вземем предвид ефектът на натрупването, за който често се говори в наши дни.
За това време всеки от нас може да направи редица упражнения. Препоръчвам да потърсите в гугъл т.нар. фитнес програми за начинаещи. Ако сте начинаещи, разбира се.
Много от фитнес-инструкторите поддържат блогове и сайтове, в които публикуват почти всичко, свързано с професията си. Такъв е и блогът на Белчо Христов, който е диетолог и фитнес експерт. В неговия блог можете да намерите споменатите вече фитнес програми. Всичко е добре обяснено и подкрепено с фотографии и други изображения.
Моето вземане-даване със спорта започна по споменатия вече начин. Някои от познатите ми решиха директно да отидат във фитнес-залата и там да стартират. Други пък все още чакат (но какво точно очакват, не зная)…
Спортуването е изключително важно занимание; от него зависят почти всички неща, които ни се случват. Звучи абстрактно, но е съвсем конкретно. Та само вижте ползите от спорта:
Сами виждате, че ефектите от систематичното спортуване не са само здравословни. Ефекти има и в личностен и професионален план. Укрепвайки тялото си, виe укрепвате духа си. Сигурно е, че сте чували израза здрав дух в здраво тяло („Mens sana in corpore sano„, Ювенал, Сатира Х, стих 356) . Точно за това ви говоря!
Но не прекалявайте. Спортувайте за здраве и не се суетете.
Снимката, която виждате по-долу е от архива на Александър Йорданов Александров. (Можете да го намерите във фейсбук, изписвайки трите имена в търсачката на социалната мрежа)
На снимката е онагледена връзката между руските тайни служби и българската политическа система.
Отляво надясно: Евгений Примаков, Евгения Живкова и Ахмед Доган.
Евгений Примаков е бил директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация (КГБ) в периода между 1991 и 1996 година. От 1996 г. до 1998 г. е министър на външните работи, а в периода 1998-1999 г. – министър-председател.
Припомням, че лицето Ахмед Доган и по-точно партията, която той ръководи – ДПС, участва без прекъсване в българския политически живот вече повече от 26 години.
Това е силно притеснителен факт, който обяснява защо медийния монопол в България (голяма част от медиите у нас са пряко свързани с членове на партията ДПС ) облъчва с проруска пропаганда своята аудитория.
„Но както казва Рузвелт: „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено“. Затова ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено. Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.“ – Лозан Панов
Декември, 2015 г.
В дните, когато умира Реформаторския блок, статистика за ражданията в АГ болница "Св. София" (бивша "Тина Киркова"), една от най-големите ни АГ болници. 2009- 4489 2010- 3737 2011- 3271 2012- 3358 2013- 2864 2014- 2752 2015- 2471 Ето това е истинската трагедия. На реформаторите ще им намерим министерства. Българи няма откъде да вземем.
Във вестник, носещ гръмкото име „24 часа“ тези дни бе публикуван текст със заглавие „Смъртни заплахи към Сотир Цацаров“.
Това става на фона на:
Но аз няма да ви говоря за Цацаров сега, нито за съдебни реформи или правосъдни министри.
Ще ви покажа как се разиграва политически театър в България:
Смъртните заплахи и атентати не са сред най-често срещаните явления в България. Далеч по-срещани са уведомленията от страна на политици и обществени личности за предстоящи такива случки.
Така например през 2013 година настоящият министър-председател на страната ни – г-н Бойко Борисов – два пъти се обяви за мишена на заговор за убийство. Веднъж през февруари и веднъж през юни.
В началото на същата година, при партийна конференция бе нападнат и Ахмед Доган. Видео в youtube пази спомена.
Нека читателят не бърза да си мисли, че атентатите и смъртните заплахи се случват само на политици и общественици от „големите величини”. Оказва се, че сред заплашваните са и такива треторазрядни представители на обществения елит като: Николай Бареков, Делян Пеевски, Цветан Васислев, Бисер Миланов, Иван Костов и т.н.
Твърде често някой заплашва представители на политическия ни и обществен елит.
Ако всичките тези случки не са плод на задкулисен сценарий, разиграващ се за пред публиката, ако това не са просто изкуствени зрелища, то в България имаме много сериозен проблем. Вие как мислите?
ПОСЛЕДНИЯТ 